България изхвърля 109 кг храна на човек годишно: как се вписваме в европейската картина

Снимка: БГНЕС

Снимка: БГНЕС

Европейският съюз е изхвърлил 58,2 млн. тона храна през 2023 г. Това означава средно 130 кг на човек, като количеството включва както годни за консумация продукти, така и неядливи части от храната. В същото време повече от половината от всички хранителни отпадъци — 53%, или 69 кг на човек — са генерирани от домакинствата. Данните на „Евростат“ очертават мащаба на проблема, но показват и нещо друго: храната се губи по цялата верига — от производството до дома.

В европейския контекст България е под средната стойност. Последната налична съпоставима стойност за страната е 109 кг хранителни отпадъци на човек за 2022 г. От тях 56 кг са генерирани от домакинствата, 20 кг — от производството на храни и напитки, 18 кг — от ресторанти и хранителни услуги, 9 кг — при първичното производство и 6 кг — в търговията и другото разпределение на храни. Така общото количество за България е с около 20 кг под средното за ЕС за 2023 г.

Тези числа трябва да се четат внимателно. „Евростат“ изрично отбелязва, че за България няма отчетени данни за 2023 г. и при последната европейска оценка е използвана най-новата налична стойност за страната. Същото важи и за Румъния. Затова сравнението между националните показатели и европейската стойност не е сравнение между една и съща референтна година.

Разликата с Гърция е значителна. Последната налична стойност за страната е 196 кг на човек през 2022 г., докато Румъния достига 181 кг. Българските 109 кг са съответно с 87 кг по-малко от гръцките и със 72 кг по-малко от румънските. Данните показват, че югоизточният европейски регион не следва единен модел: близки по география държави имат съществено различни количества хранителни отпадъци.

И в България обаче домакинствата остават най-големият източник. При последните налични данни те формират 56 от общо 109 кг на човек, или малко над половината. Това съответства на европейската картина, където именно потреблението в дома е най-големият източник на хранителни отпадъци. В ЕС след домакинствата се нареждат производството на храни и напитки с 24 кг на човек, ресторантите и хранителните услуги с 14 кг, първичното производство с 12 кг и търговията и другото разпределение с 10 кг.

На равнище ЕС количеството през 2023 г. е с 0,7% по-високо от отчетените 57,8 млн. тона през 2022 г. Само домакинствата са отговорни за около 31 млн. тона. „Евростат“ изчислява, че хранителните отпадъци в секторите на снабдяването и потреблението — търговия, ресторанти и домакинства — могат да представляват около 9% от храната, доставена на потребителите в ЕС. Това е приблизителна оценка, направена чрез съпоставка с данни на FAO за хранителното предлагане през 2022 г.

Зад статистиката стои и важна методологична граница. Евростат определя като хранителен отпадък храната и неядливите части от нея, които са влезли в хранителната верига, след което са извадени от нея или изхвърлени на етапа на крайното потребление и са предназначени за третиране като отпадък. Загубите на храна преди тя да влезе в хранителната верига, например неприбрана продукция, не се включват.

За България следователно картината е по-нюансирана от простото сравнение на килограмите. Страната има по-нисък последен наличен показател от средния за ЕС, Гърция и Румъния, но домакинствата остават водещ източник на отпадъка. А европейската статистика показва, че проблемът не започва и не завършва на кухненската кофа — той обхваща цялата хранителна верига.

Новини

Коментари

България
Водещи новини
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата