Бащата на Свобода Бъчварова има паметник в Белгия (ВИДЕО)

Знаем ли кой е човекът, възпитан в дух на себеотрицание, чийто живот вдъхновява един от най-силните романи в българската литература – „Пъргави и бавни“? Новият епизод на документалната поредица „Видими потайности“ с автор Димитър Щерев ни отвежда в Брюксел, за да разкрие паметника на Тодор Ангелов – Божаната: герой от белгийската съпротива и баща на обичаната българска писателка и сценаристка Свобода Бъчварова. Сюжетът на епизода тръгва от емблематичния Вазов стих „И ний сме дали нещо на света!“ – напомняне, че следите на българската история често се откриват на неочаквани места по света, покрай които хиляди хора преминават всекидневно, без да подозират за съществуването им.

За читателите и любителите на българското кино Свобода Бъчварова е име-институция. Малцина обаче знаят, че нейният баща – революционерът Тодор Ангелов – превръща собствения си живот в легенда далеч от родината. След като емигрира в Белгия, по време на Втората световна война той се включва активно в борбата срещу нацистката окупация. През 40-те години Ангелов оглавява ключов отряд от Белгийската партизанска армия, действащ на територията на Брюксел. Заловен от окупационните власти през 1943 г., той е разстрелян, а след края на войната Белгия го почита като един от своите големи герои и посмъртно го удостоява със званието полковник.

В началото на 80-те години, със съдействието на българското посолство, в брюкселската община Схарбек е издигнат паметник в чест на Тодор Ангелов – точно в района, където той е живял дълги години. Монументът се намира в квартал „Терделт“, известен със своята архитектурна концепция за „град-градина“. Схарбек е място с богато минало – споменавано още през 1120 г. като част от херцогство Брабант, днес то е самостоятелна община в Столичния регион Брюксел с над 100 хиляди жители. Именно там, сред спокойствието на зеления квартал, стои знака за делото на българина, дал живота си за свободата на Европа и предал духа на непримиримост на дъщеря си Свобода Бъчварова.

Поредицата „Видими потайности“ за пореден път ни напомня, че българската диря по света съществува – понякога тиха и скрита, но винаги достойна да бъде разказана.