Минимум 10% ръст на заплатите поискаха синдикатите от финансовия министър

Минимум 10% ръст на заплатите поискаха синдикатите от финансовия министър. Синдикалните организации настояват за по-сериозно увеличение на възнагражденията в бюджетния сектор през 2027 г. Още преди срещата си с финансовия министър Гълъб Донев ръководствата на КНСБ и КТ „Подкрепа“ се обявиха срещу заложения от правителството ръст от 5%, като предупредиха, че той няма да компенсира поскъпването на живота.

Разговорите в Министерството на финансите са част от подготовката на държавния бюджет за следващата година. Основните искания на синдикатите са свързани с доходите, минималната работна заплата и необходимостта възнагражденията да се увеличават поне с темпа на инфлацията.

След срещата с Донев двата синдиката обявиха, че засега няма конкретно споразумение, но са получили уверение, че правителството ще обсъди възможности за допълнителни средства.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров обясни, че синдикатите са предложили към вече заложеното увеличение от 5% да бъдат осигурени средства за още толкова. Допълнителният ресурс може да бъде предвиден в централния бюджет, а разпределението му да стане след анализ на необходимостта от персонал и различията във възнагражденията между отделните администрации. „Засега няма кой знае какви резултати, но все пак финансовият министър ще мисли как тези 5% увеличение на заплатите да станат повече“, заяви Димитров, цитиран от NOVA.

По думите му за изпълнение на синдикалните искания са необходими приблизително 380 млн. евро допълнително. Според КНСБ подобна сума може да бъде намерена, тъй като заложените в бюджетната прогноза икономически растеж и приходи са прекалено консервативни. „Не е непосилно това да бъде намерено. В макрорамката виждаме резерви и смятаме, че приходите може да са по-високи“, коментира синдикалният лидер.

Димитров съобщи още, че засега няма окончателна договореност за размера на минималната заплата. По думите му обаче предложената от кабинета сума от 660 евро не е непременно последната му дума.

Той коментира и предвидения бюджетен дефицит от 4,3% за 2027 г., като изрази опасения, че планираното ограничаване на разходите може да засегне различни администрации. Според информацията, получена по време на срещата, увеличението от 5% няма да се прилага за сектор „Сигурност“, където също се предвиждат съкращения на разходите.

„Умерен оптимист съм, че ако слушат хората и гледат числата по-внимателно, могат да намерят няколкостотин милиона евро допълнително“, посочи Димитров. Той даде пример със служителите в библиотеки и музеи, които въпреки високата си квалификация получават възнаграждения от порядъка на 650-700 евро.

„Хората вече не могат да си позволят пълен обяд“: Какво предвижда Бюджет 2027 и защо синдикатите излизат на протест

Президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов беше значително по-критичен към резултатите от разговорите. „Резултатът е, както очаквахме - нищо, но от сърце“, коментира той.

Манолов обясни, че организацията му е предложила предвиденото увеличение на заплатите да важи за първите шест месеца на годината, а от юли да се обсъди възможността за нов ръст от още 5%.

Друго предложение на КТ „Подкрепа“ е свързано с намерението за облагане на средствата за ваучери над 100 евро със 7%. Според Манолов, ако мярката бъде въведена, е по-добре сумата да се събира като осигурителна вноска, а не като данък. Така тя би се отразявала върху осигурителния доход на работещите и би подпомогнала системата на държавното обществено осигуряване.

България изпрати плана за Бюджет 2027 в Брюксел и го публикува публично

Синдикалният лидер посочи, че по време на срещата са били представени и намерения за увеличаване на средствата за майчинство и подкрепа за семействата с деца. Той обаче подчерта, че окончателна оценка ще бъде възможна едва след запознаване с цялостните бюджетни разчети.

Според Манолов финансовите министри традиционно не разкриват всички възможни резерви в бюджета още в началото на преговорите.

Междувременно КНСБ и основните ѝ членуващи организации организират национален протест и автошествие в София под надслов „За по-високи доходи!“. С демонстрацията синдикатите ще настояват в бюджета за 2027 г. да бъдат осигурени средства за поне 10% ръст на възнагражденията. Според тях предложеното към момента увеличение от 5% е недостатъчно на фона на инфлацията и растящите разходи на домакинствата.

Председателят на УС на БСК Добри Митрев: Подходът на управляващите, че ни поканиха преди Националния съвет за тристранно сътрудничество, е похвален

„Ние не сме видели бюджета,  към момента виждаме бюджетен план. Когато видим всички числа в дълбочина, тогава може да бъде дадена експертна оценка. Параметрите, които са обявени, публикувани и изпратени в ЕК, ни бяха представени днес със съответните разяснения. За нас подхода е похвален, че ни поканиха преди комисиите, които предшестват Националния съвет за тристранно сътрудничество, за да разкажем какви са нашите предложения и какво е мнението ни за търсенето на баланс между приходи и разходи”, това заяви председателят на УС на Българската стопанска камара Добри Митрев след срещата с министъра на финансите.

Едно от нещата, които той отбеляза, че не им допада е предложеният максимален осигурителен доход. „Проблемът не е заради самото число, а предвид факта, че той беше увеличен от 2130 на 2300 преди 2 месеца. Това не дава възможност на предприятията да имат предвидимост и са притеснени – не толкова размерите на МРЗ, а защото никой не можем да калкулира бюджета си за следващата година, а не остава много до края на тази. От друга страна търсенето на повечето приходи е разбираемо от страна на финансовия министър”, каза Митрев.

По отношение на приходите той заяви, че не е убеден, че приходите са подценени. „Всички виждаме какво се случва около нас, с цените. Възможно е всичко това да отрази на пазара на труда и потреблението. По-добре да бъде консервативен финансовият министър прогнозира приходи, отколкото разходи”, каза той.

Митрев коментира и размера на минималната работна заплата. „Трябва да се търси средна величина между най-ниското и най-високото възможно. Това, което се вижда от статистиката е, че имаме сериозно забавяне на износа. Повишените цени на електроенергията, на нефтените продукти и природния газ, ще говорят за високи разходи за предприятията, а добавени към тях и разходи, допълнително за възнаграждения, показва, че при увеличаването им, се увеличават, но по-бързо от тях, и цените на продуктите. Няма как да се повишат възнагражденията само на определени хора от екипите на предприятията”, каза Добри Митрев.

Той заяви, че размерът, който е предложен е близо до това, което работодателите са предвиждали. „Нашата прогноза беше за малко по-ниско число. Мисля, че правителството трябва да приеме посоченото число, абстрахирайки се от влиянието, което политици и синдикати се опитват да наложат. Ситуацията в икономически план не е цветуща”, каза в заключение представителят на Българската стопанска камара.