Отзад е ятаган – отпред е оградата, отсече Борисов

Премиерът Бойко Борисов е категоричен, че България може да се справи с квотата си от 1200 бежанци, като по този начин ще покаже солидарност и разбиране към проблема.

Бежанската вълна чертае нови транспортни коридори, заяви министър-председателят по време на срещата на министрите по пътна инфраструктура, която се провежда край Варна.
Премиерът посочи, че се надява в сряда Съветът на министрите на ЕС да намери работещо решение по отношение на бежанската криза в Европа, която според Борисов е тема номер 1 за всички европейски държави.

Той благодари на турските власти и на валията на Одрин, които по думите му правят всичко възможно да удържат бежанците по пътя им към България, предаде "Фокус". Борисов заяви, че е учуден от солидарността на турците в това отношение. Той допълни, че тази нощ са заловени 50 бежанци на българската граница заедно с двама трафиканти.

По думите му към момента не се налага изпращане на армейски части на българо-турската граница. Борисов каза, че Министерството на отбраната и армията са в пълна готовност при ескалиране на ситуацията веднага да реагират и да разположат войници. Той добави, че координацията в това отношение е на ниво.

"Цялостната дислокация на армейски подразделения никак не е лесна работа и затова ние решихме да изчакаме с разполагане на армията по границата", разясни Бойко Борисов.

Той добави, че проблемът с нелегалните емигранти се дължи най-вече на факта, че повечето от тях нямат избор. "Отзад е ятаган – отпред е оградата", каза министър-председателят.

Безпрецедентният миграционен натиск трябва да бъде разгледан много сериозно от целия ЕС, който в момента изглежда неспособен да взема бързи и ясни решения да отговаря на кризата, допълни министърът на външните работи Даниел Митов, цитиран от БТА.

Според него фокусът трябва да е върху корена на проблема - ситуацията в Сирия и т. нар. Ислямска държава. Необходимо е да се работи в сериозна коалиция, като Русия трябва да е част от решението, заяви Митов.

По думите му е важно да се обезкуражава миграционният натиск чрез изграждане на центрове извън границите на ЕС. Според Митов трябва да стане ясно и че бежанският статут не дава на никого правото да остане завинаги в страна от ЕС.

Той допълни, че трябва да се усили взаимната охрана на границите на държавите, както и да се засили борбата с трафика на хора, като се има предвид, че този "бизнес" няма да изчезне с разрешаването на проблема в Сирия.

Буферна зона срещу миграционния натиск на наша територия няма да има, България няма да се съгласи с такова нещо, посочи дипломат №1.

Той уточни, че определянето на квоти за бежанци не решава нищо, те са временно решение за определен брой хора. Квотите не обезкуражават натиска и бежанските потоци, дори обратното - окуражават ги, посочи Митов. По думите му затова трябва да се изграждат центрове извън ЕС, а той да оказва сериозна помощ на държавите, които вече са поели голяма част от тежестта като Турция, Ливан, Йордания.

На форума Борисов каза, че Югоизточна Европа е далеч от европейските стандарти в Европа. По думите му това се дължи на липсата на магистрали между София и Белград и София и Букурещ, и само двата моста на река Дунав в българския участък.

"Всяка балканска държава трябва да изгради своята инфраструктура, защото ние сме обречени да живеем заедно. Този въпрос ще бъде повдигнат и на срещата между мен и премиерите на Сърбия – Александър Вучич и на Румъния – Виктор Понта, която ще се проведе скоро във Варна", съобщи премиерът.

Той добави, че Балканите са изгубили десетилетия в изграждането на инфраструктурата заради факта, че по време на комунизма хората от региона не са имали възможност да пътуват свободно. "Сега трябва да наваксаме”, посочи Борисов. Той каза още, че приоритет за правителството остават изграждането на АМ "Хемус", с която Северна България ще изглежда по различен начин, магистралата Велико Търново-Русе, която в момента се проектира и догодина ще започне да се строи, тунелът под връх Шипка, както и двулентовият път София-Калотина.

Министър-председателят бе категоричен, че дори една балканска държава да изгради своята инфраструктура, ако тя не бъде изградена цялостно в региона, няма да има необходимия ефект. Той даде за пример магистралата Истанбул – София, която обаче няма продължение след българската столица.