Конституцията се променя, но съдебната система не

Измененията в Конституцията ще минат в парламента, но въпросът е дали ще се промени съдебната система, смята проф. Даниел Вълчев, ръководител на Юридическия барометър - гражданска инициатива за наблюдение, анализ и оценка на състоянието и развитието на правния ред в България.

Българската  Конституция е приета през 1991 г. и досега е претърпяла 4 изменения и допълнения. Три от тях са свързани с проблемите на съдебната власт, като и трите са приемани с много големи мнозинства и по-скоро са били консенсусни, припомни той пред БНР.

"Прави впечатление, че вносителите им винаги казват едни и същи неща: Първо: "Съдебната реформа ще бъде незавършена и неефективна, ако не приемем тази и тази промяна в Конституцията"; Второ: "Със сигурност, конституционната промяна няма да реши въпросите на българската съдебна система, но ще бъде решителна, макар и малка, крачка в правилния път". И, на трето място, винаги има едно позоваване на външен авторитет. Най-често това са ЕК, Венецианската комисия на Съвета на Европа, ОИСР", коментира Вълчев.

Според него и сега при дебата няма нищо различно, но пък този пък очакванията към измененията в основния закон са много високи. 

"Дали ще се получат ефектите, които се очакват, за съжаление, сме по-скоро скептични", настоя Вълчев.

Новата конституционна промяна обаче е най-неубедителната от досега представените, смятат експертите от Юридическия барометър.

"Като оставим настрана доста политизирания въпрос за разделянето на ВСС на колегии, знаете, че едно от първоначалните предложения, което отпадна, беше намаляването на мандата на ВСС от 5 на 4 години. Аз лично не мога да намеря разумно обяснение нито да го намалим от 5 на 4, нито да го увеличим от 4 на 5. Не мисля, че кой знае колко се променя дейността на един орган от това", посочи още той.

В промените не е било предлагано отпадане на тайното гласуване, а отпадане на разпоредбата която задължава ВСС да гласува тайно.

"Ако тя отпадне обаче, за гласуването няма да има никаква уредба и е възможно самия Съвет да решава кога гласуването да е тайно и кога – явно. Честно да ви кажа, аз не мисля, че това е по-доброто решение", обобщи Вълчев, според когото принципно има логика в разделянето на Съвета на квоти.

Според него това, че се променя Конституцията не е нито добро, нито лошо, но въпросът дали се променя системата.

"Първо, в българската съдебна система нямаме гаранция за еднообразност на процедурите. Ако вие отидете в съда, и аз, който все пак съм адвокат, ние вероятно няма да бъдем третирани по един и същи начин. Поне не навсякъде. Втори голям проблем е предвидимостта на решенията. Една от големите ценности на съдебната система е когато можем да предвидим с голяма степен на вероятност как би решил един съд едно дело по някакъв казус. Случаите в съда са разнообразни, но те не са безкраен брой.  И на трето място е всичко да става в разумни срокове. Справедливост, която идва след 15 години, не знам дали е точно справедливост", коментира още Даниел Вълчев.

Той определи като важна крачка отпадналото предложение за промяна, което упълномощаваше всеки съд, който има съмнения, че дадено дело е пронивоконституционно, да може да сезира Конституционния съд.