Вериги: Данък "вредни храни" ще ощети хазната

Въвеждането на данък "вредни храни" ще доведе до поскъпване на много храни, увеличаване на сивия сектор и намаляване на приходите в бюджета. Това гласи становище на Сдружението за модерна търговия (СМТ), което представлява 11 от най-големите търговски вериги в страната, предава агенция Крос.

Въвеждането на "Данък за общественото здраве" ще навреди на един от най-важните сектори на икономиката - хранителната индустрия, и в същото време няма да генерира очакваните позитивни ефекти, посочват от сдружението. От СМТ смятат, че новият данък ще доведе до повишаване на цените на редица храни, които са част от ежедневното меню на много българи с по-ниска покупателна способност. Така те ще потърсят тези храни на по-ниски цени и ще купуват от производители в сивия сектор, които поради неплащане на данъци и осигуровки имат ценово предимство от поне 30%. Логичният ефект ще бъде по-малко приходи в хазната, се посочва в становището. От сдружението предупреждават, че това се е случило в Унгария - според проучване на PricewaterhouseCoopers, облагането на определени храни е довело до "посивяване" на сектора с около 10%, а загубата на приходи от ДДС се оценява на 25,6 млн. евро.

"Данъкът изкривява пазара на храни и ограничава свободния избор на потребителите като дискриминационно се опитва да контролира тяхното поведение в противоречие с принципите на пазарната икономика", пише в становището. Освен това ще бъдат закрити работни места поради намалените продажби, най-вече в малки и средни предприятия, заявяват от СМТ. Опитът в държави, въвели подобно данъчно облагане, показва, че то не е довело до очакваните резултати не само за хазната, но и от здравословна гледна точка. За пример е дадена Дания - такъв данък е въведен през 2011 г. и е отменен през 2013 г., тъй като очакваните резултати не са били постигнати. Освен че потребителите не са променили хранителните си навици, ръстът на цените на основни продукти като маргарин и масло е довел до поскъпването на много други стоки, в чието производство те се влагат.

От сдружението смятат, че механизмите за определяне на това кои храни са "вредни" са неясни. Категоричната им позиция гласи, че в магазините у нас не се продават "вредни храни" и това се следи от Българската агенция за безопасност на храните. Освен това, стриктно се прилагат и изискванията на ЕС за етикетите.
"Не допълнителното данъчно облагане, а информираният избор ще помогне за изграждането на по-добри хранителни навици у хората. За това са необходими две условия: потребителите да знаят кои храни са здравословни и какво купуват", коментира изпълнителният директор на СМТ Йордан Матеев. "По отношение на информацията, в България се прилагат изискванията на ЕС за етикетиране. Сега остава да работим още по-активно за образоване на хората", допълни той.