301 захвърлиха БГ паспорта за година

301 българи са се отказали от гражданството си в рамките на само тази година, пише в. "Монитор" като с позовава на справка от президентството и от Министерството на правосъдието.

Цифрата е към 11 ноември 2015 г., а причината за отказа не е, защото не обичат родината си, а защото искат да получат тескере от друга държава, налагаща ограничения за броя на гражданствата, които жителите й могат да имат.

Цифрата обаче е точно двойно по-голяма от тази миналата година. През 2014 г българите, отказали се от нашия паспорт си са били 155 души.

През 2013 г. - 238, а през 2012 г. - 136. 

Страните, в които се установяват най-голяма чат от хората, захвърлили родното тескере, са Кралство Нидерландия, Република Австрия и Кралство Норвегия. И трите държави са сред страните, които забраняват двойно гражданство. 

В същото време има и нашенци, които захвърлят родния паспорт заради трето гражданство. 
Няма държава в света, която да позволява легално да имаме по три паспорта и съответно следва отказ от първото гражданство – българското, заради други две. 

Процесът по освобождаване от гражданство в България се контролира от вицепрезидента и министъра на 
правосъдието. 

Процедурата трае 6 месеца, като лицето трябва да представи и документ за започнат механизъм за придобиване на чуждото гражданство. Кралство Нидерландия, или Холандия, води класацията на страните, заради които нашенци са се отказали от родния паспорт. През 2013 г. общо 105 българи са предали доброволно нашенските си лични карти, а през 2014 г. броят им е спаднал до 67. В кралството изключение от забраната за второ гражданство се прави само за децата, родени в страната с родител от друга националност. 

"Държавата тук е винаги на страната на жителите си. Тя никога няма да остави холандец без работа. Ако си безработен, ти дават около 500 евро на месец, азказва за причините, заради които е избрала да живее там, Виктория А. 

Момичето е завършило образованието си в Холандия и в момента работи там. Тя е очарована и от системата за висше образование, защото е безплатно, а в "болницата си крал“. Засега обаче Виктория не се е отказала от БГ гражданството си, защото семейството й е у нас. Съседът й Нурхан А. живее в кралството от около 10 г. и също все още е със статут на имигрант. Не се е отказал от родния си паспорт, защото обича да се прибира в родината ни. Неговите деца обаче са родени в Холандия. Имат двойно гражданство и съответно много повече привилегии от него.

Законите по отношение на хората с две националности в Кралство Норвегия също са строги. Две са позволени само на хора, чиято родна страна забранява отказ от гражданство. Децата, родени на норвежка земя с родител чужденец, имат двойно гражданство до 16 годишна възраст. После трябва да изберат едното.

23-ма българи са станали норвежки граждани през 2013г. През 2014 г. обаче броят им е тройно по-малък - 7. Дарина С. живее в Осло от 15 години. Преди 2 г. се отказва от българския си корен по документи. Днес съжалява, защото когато се връща у дома "не е същото“.

Горе долу също толкова строг е режимът и в другата страна от топ 3 желани дестинации за нашенци - Австрия. Там обаче имат изключения за двойно гражданство за богати инвеститори, който влагат поне няколко милиона долара. Компромис се прави и за децата родени в Австрия с родител чужденец, за хората, чиито държави забраняват освобождаване от гражданство и за професори с австрийска жилка. За 2013г. отказалите се българско гражданство нашенци, за да получат австрийско са 70, а за 2014 г. са 66.

Dnes.bg