Намалението на емисиите у нас с 40% е предизвикателство

Парижкото споразумение за климата е сериозна крачка напред, но тя не е достатъчна. Това коментира екологът Генади Кондарев от екологично сдружение "За Земята" пред национална телевизия Bulgaria ON AIR. 
 

"За промените в климата се говори все по-сериозно от 50-те години на XX век. Това, което трябва да отчетем за подписването на това споразумение е, че е подписано буквално последния краен срок, който се даваше на планетата от учените. Може би вече едно десетилетие се говори, че 2015 г. беше финалният момент, в който големите развити икономики ще трябва да започнат стремително да намалят емисиите си. Това е крайната дата, през която големите  икономики трябва да започнат да свиват отделянето на въглеродни емисии и парникови газове", обясни Кондарев.
 

ЕС прие ангажиментите за справяне с климатични промени като общност, добави от своя страна Боряна Каменова, директор на Дирекция "Политика по изменение на климата" в МОСВ.
 

"България е част от ЕС. Съюзът при ангажиментите като общност и ги пое доста по-рано преди конференцията на климата. В края на 2014 г. беше определена целта от 40% намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. Тази цел ще се изпълнява общо от държавите-членки от ЕС. В това споразумение България няма да има индивидуална цел, така че целта и ангажимента за нейното изпълнение ни е ясна", обясни Каменова.
 

По думите на Евдокия Манева, бивш министър на околната среда и водите в правителството на Иван Костов, климатичната конференция в Париж е втората крачка след началото, което беше поставено в Рио през 1992 г., когато беше приета Конвенцията за климата.
 

Похвално е, че страните се споразумяха, но какво произтича от това, попита Манева. По думите й намалението на въглеродните емисии с 40% за България е много сериозно предизвикателство, въпреки че беше казано, че и това не е достатъчно. Трябва да се знае какво ще се прави в различните сектори на икономиката, за да се случат тези неща, посочи бившата екоминистърка. Според нея много е важно да се популяризира Третият национален план за действие в областта на климата, който сега се изпълнява и който е очертал конкретните задачи до 2020 г.
 

"Там ще бъдат акумулирани редица стратегически документи. Европа 2020 очертаваща най-вече ангажиментите в областта на енергетиката - сфера, която в България има решаващо значение за постигане на параметрите. Важни неща трябва да се случат в транспорта, селското стопанство, горите, в бита", посочи Манева.
 

Правят се първите крачки за прилагане на хибридни или електромобили - доста скъпо действие и не можем да очакваме голямо разпространение, добави Манева. По думите й с доста усилия се движи програмата за саниране на жилищните блокове и все още нямаме специална програма за стимулиране подмяна на електроуредите. Това са огромни предизвикателства, които изискват ресурс и системи за подпомагане на население, защото не може да се очаква, че то ги е предвидило.