Медиците ни не били подготвени добре за бедствие

Медиците в България не са подготвени да се справят адекватно с бедствена ситуация. Причината са масовите специализации на родните лекари, както и не добрата държавна политика. Темата бе повдигната по време на конферентна връзка на Медицинския университет в Пловдив с японския град Нагасаки, който беше поразен от атомна бомба преди 70 години. От удара загинаха над 70 хиляди души, а още толкова бяха облъчени.
 

"В България колегите специализират тясна специалност заради доходите, които носи и по този начин ние не можем да разчитаме на техните умения и знания в една извънредна ситуация”, заяви пред Dnes.bg д-р Ростислав Костадинов, който е преподавател по "Медицина на бедствените ситуации" в МУ-Пловдив.
 

Медицинският университет в Пловдив е един от малкото в страната, в които студенти се обучават в дисциплината "Медицина на бедствените ситуации". Тя ги подготвя да реагират и оказват помощ на ранени при бедствия от всякакъв тип.
 

Няма закон, който да кара лекарите да опресняват своите знания за оказване на първа медицинска долекарска помощ – нещо, което те забравят в ежедневната практика.
 

"Имаме различни процедури, които трябва постоянно да бъдат опреснявани и според мен тази наша специалност трябва отново да се върне и да бъде тренирана", заяви още Костадинов.
 

По думите му след урагана Катрина в САЩ, властите създават специална медицинска академия за обучение на медици за бедствени ситуации. След атентата във Франция именно екипите с повишена готовност не са позволили терорът да се превърне в бедствие. 
 

Темата за бедствените ситуации бе подробно обсъдена по време на конферентна връзка с Япония, на която бяха разяснени опасностите от използването на ядрено оръжие. Студентите осъществиха видеовръзка с очевидец на събитията по време на атомните бомбардировки – 81-годишния Йоширо Ямаваки, който е преживял атаката с ядрено оръжие в японския град Нагасаки от месец август 1945 година.
 

"Целта на събитието беше да напомним на нашите студенти, че ядреното оръжие, използвано за неразумни цели, води до тежки здравословни последици с поява на лъчева болест у облъчените, но също така и до унищожаване на десетки хиляди невинни хора", заяви след срещата заместник-ректорът по международна дейност в МУ-Пловдив проф. д-р Мариана Мурджева.
 

По време на видеовръзката японецът Йоширо Ямаваки разказа своята история и това, което помни от атаките преди 70 години.
 

Атомната бомба е паднала на 2 километра от дома му, а самият той - тогава 11-годишен с двамата си братя е бил облъчен, а баща му е загинал. Майка му и сестрите му са били евакуирани в провинцията дни преди това и не са заболели.
 

"С разказите на японските очевидци на събитието се връщаме назад 70 години, когато през м. август 1945 г. най-напред японският град Хирошима, а по-късно и Нагасаки са бомбардирани с атомни бомби от САЩ. Отнет е  животът на 74 000 души, а ядрената експлозия унищожава значителна част от сградите в града", припомни проф. Мурджева.
 

"При бедствена ситуация, каквато е била бомбардировката в Нагасаки, ресурсите никога не достигат и тогава всеки един от медицинските специалисти трябва да е готов да върши всякакъв вид медицинска дейност", обясни преподавателят по "Медицина в бедствени ситуации" към МУ-Пловдив д-р Ростислав Костадинов.
 

"Не можем да посетим Нагасаки и Хирошима, за да се убедим какво се е случило преди 70 години, но сме съпричастни към трагедията на хиляди японски семейства, пострадали от този чудовищен акт на масово унищожение. Искаме да съхраним спомена за катастрофите и масовата смърт в двата японски града, защото всяка година там продължават да умират хора от лъчева болест и хиляди други продължават да страдат. Всяка година на 9 август списъкът с жертвите на бомбардировката в Нагасаки се обновява. По данни от 2014 г. жертвите на трагедията са над 160 000 души", поясняват от МУ-Пловдив.