България стана по-важна от абсолютно си тегло

"Екзогенните" фактори за икономическото развитие на България бяха добри през 2015, но ние не успяхме да се възползваме от това. Доминираща през годината е обсесията ни от еврофондовете, от което трябва да се отърсим. Това каза финансистът Илия Лингорски в предаването „Клуб Инвестор“ на Bloomberg TV Bulgaria.

„Фазата на силен долар и евтина енергия бе добра за България, както за това, че сме енергиен консуматор, който внася изцяло своите енергоизточници, така и заради позитивното влияние на износа ни в и извън рамките на европейската икономическа зона. Притеснителното е, че като, че ние не се възползвахме от това“.

Лингорски заяви, че „доминиращото през тази година, което ще продължи да бъде водещо и занапред, е нашата обсесия, абсолютният ни фокус върху еврофондове, лесните пари и разходите на правителството. Това трябва да се мисли, като урок. Очевидно ни дава сигнал, че нещо трябва да променим, но трудно се променят нещата, когато ти е лесно“.

„2015, колкото и да ни изглежда парадоксално, беше една нетрудна за България година. Дали сме инвестирали благоприятната среда в амбиция за нещо повече? Аз се съмнявам! Плъзгаме се по плоскостта на лесното, вървим към една дълговодефицитна икономическа спирала. Тя не е уникална за нас, през това минаха много европейски страни след присъединяването си към ЕС“.

По думите на Лингорски, България е станала доста по важна, отколкото е, като абсолютно тегло, и в глобален, и в регионален смисъл: „Това не е, защото ние правим нещо, което да ни прави по-значими, а защото регионът става проблемен. Навсякъде около нас проблемите, не само растат, но няма и перспектива за тяхното устойчиво решаване“.

Финансистът обърна внимание и върху „асиметричната реакция на бежанската вълна“ не само в България, но и в Европа: „В момента преиграваме много около цялата проблематика“.

„Бежанската криза показа дълбоката криза на идентичността на целия ЕС. Събужда традиционните за Европа, и съвсем не отмрели, национализми, които са доминирали този континент и нациите му в продължение на стотици години“.

Взима се за даденост особено високата степен на цивилизованост на европейския континент, а „историята не ни дава повод и основание за такива претенции“, каза Лингорски и подчерта, че „съвремието ни показва липса на готовност“ за реакция:

„В Европа има една откъснатост на политическите елити от ежедневието на хората и неспособност да се отнесат към един такъв въпрос, какъвто е миграционния, рационално“.

Илия Лингорски коментира и прогнозата на Макс Вебер за секуларизация на света: „Светът не се секуларизираа а само Европа. И то не, като система на обществен ред и политическо устройство, а по дух. Опитът да избяга от християнската си идентичност води Европа до много дълбока криза на идентичността и до по-голяма липса на толерантност“.

„Религиозното и духовно търсене на хората в момента е в невиждан подем в сравнение с историческите периоди от минали времена и особено от периоди, когато религията е била държавна идеология“, каза Лингорски.

По думите му, не бива да се заблуждаваме за кризите на идентичност, които изпитваме тук в Европа и в не малка степен в България. Защото ние все още не се опитваме да участваме в конструирането на Европа. Все още нямаме самочувствието да излезем напред, със собствената си идентичност и да се опитаме да обединяваме с конкретни инициативи и идеи и други държави, наши съседи.