Фармацевти искат яснота, не хаос в сектора

Министерството на здравеопазването трябва да се върне на мястото на преговорите преди да взема решения за пръстовите отпечатъци и елекронните досиета. Антон Вълев, председател на Националната аптечна камера, обясни в Сутрешния блок на телевизия Bulgaria ON AIR, че колегите му нямат идея какво трябва да се случи с въвеждането на пръстовите отпечатъци в аптеките и защо българският данъкоплатец трябва да купи хиляди четци, които аптеките трябва да поддържат.

От април здравното министерство подготвя входът в болниците и аптеките да става с пръстови отпечатъци. Според експерти четците за болниците ще струва около 1 млн. и 400 хил. лв.  Фармацевти са изненадани, че от 1 април рецептите също ще се отпускат с пръстови отпечатъци. За да стане това, е нужна непрекъсната връзка с интернет, което за тях е проблем. Много често в аптеките има сривове в системата и клиентът ще трябва да чака, за да сложи отпечатък, твърдят те. Проблем са и неподвижните пациенти – много често техни близки вземат лекарствата им, допълват фармацевтите.

Вълев е убеден, че решението за сектора е създаване на цялостна политика, в основата на която да е националната аптечна карта, регулация на аптеките, единни държавни цени на лекарствата и преминаване към електронно здравеопазване - да се създаде централна база данни на пациентите и техните заболявания. "Колегите фармацевти трябва да могат да видят досието на пациента във всеки един момент. Това няма нищо общо с така наречените пръстови отпечатъци", обясни Вълев.

Друг проблем според Вълев е, че замислените четци ще засягат само пациенти по Здравна каса, а нехроничните състояния са изкючени. "В момента е припна епидемия и лекарствата не са по здравна каса, с тези пациенти какво правим. В момента няма национална база, с какво ще се свържат четците", попита той.

Според Вълев в страната има неравномерно разпределение на аптеките спрямо населението. Регулацията на лекарствения пазар у нас прави така, че да е изгодно да се търси оборот, а това може да стане в големите населени места и затова всички аптеки са там.

"В една Унгария в населените места, където се знае, че няма икономическа рентабилност, държавата дотира създаването на аптеки. В нормалните държави има регулация, според която на 5000 души трябва да има една аптека. Това означава, че за град като София не може да има повече от 200 аптеки", сравни Вълев.

dnes.bg