Децата ни - пети в Европа по затлъстяване

Българчетата са пети в Европа по затлъстяване. Това обяви Европейската академия на науките по хранене на конгрес в Прага. Основната причина за това се крие в липсата на грижата за здравословното и физическо развитие на децата в предучилищна и училищна възраст, твърдят от синдикат "Образование" към КТ Подкрепа.

Увеличаването на лицата с наднормено тегло расте с извънредно големи темпове. През 2015 г. в света е имало 2 милиарда души с наднормено тегло. Изследвания на учени от целия свят прогнозират, че през 2025 г. броят им може да достигне 2 милиарда и 700 милион. Проблемът е с изключително медицинско и социално значение.

Прогнозата не е добра, коментира председателят на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания и изпълнителен член на борда на Европейската академия на науките по хранене доц. д-р Светослав Ханджиев.

Едва 21% от населението на България над 18-годишна възраст има някаква физическа активност и тя се изразява в т.н. "10 000 хиляди стъпки на ден", което съвсем не е достатъчно. Обездвижването е много силно изразено при подрастващите. Акцентът, който трябва да се постави е върху него, защото затлъстяването започва още от детската възраст, подчерта още доц. д-р Ханджиев.

Той цитира данни от проучване, осъществено в 7 европейски страни, оповестено преди дни в Брюксел, според което българските деца стоят най-много от всички пред телевизора – 25 часа седмично. Това е много тревожен сигнал, заяви д-р Ханджиев.

Според медика обаче е необходимо много внимателно да се коментират т.н. "вредни" храни, защото всеки организъм и случай е индивидуален и това, което е вредно за един, е полезно за друг.
Експертите не виждат грижа за здравословното и физическо израстване на децата и учениците, макар и политиците да убеждават, че те са в центъра на образователната система.

Синдикат „Образование" настоява в Проекта да намери място задължението за здравословното хранене на учениците във всички класове и да има държавен финансов стандарт за това. Да се вмени задължение за ученически стол във всяко училище и за финансов стандарт за това. Ако държавата абдикира от това си задължение, да се изпише изрично, че родителите финансират този процес, защото често учениците са в училище в рамките на 10 часа от 8 до 18 часа, като консумират само нездравословни храни.

Синдикатът настоява още в законопроекта да се вмени задължение за наличие на физкултурен салони и финансов стандарт за построяване и поддържане на базата за спорт.

Храненето и спортуването на децата и учениците е неразривно свързано с целодневната организация на учебно-възпитателния процес. Тази организация не е приоритет в новия Проект за закон, защото не е задължителна и не е гарантирано нейното задължително прилагане.

Синдикат „Образование" за пореден път предлага и настоява в новия Проект за училищен закон да помислим за децата и да вменим задължение за целодневна организация на всички български училища по европейски стандарт, което кореспондира със забраната за двусменна организация с 2-годишен гратисен период.

Синдикатът ще отправи предложенията си към политиците в парламента, защото от тях сега зависи промяната на тази апокалиптична картина на българското образование през XXI век - липса на здравословно хранене, липса на възможност за спортни дейности, което води до затлъстяване и здравословни проблеми.

От синдикат „Образование" прилагат статистика и анализ, че сега съществуващата Наредба за ученическото хранене са визирани задължителни условия за състава и качеството на храната за обучаемите, грижливо са изписани параметри за качество и количество на храненията в детските градини и училищата, както и забрана за предлагане и продажба в учебните заведения на нездравословни храни като чипс, мекици, сметани, сухи супи и др.

Тази наредба засега остава само мираж и добро пожелание, защото картината в учебните звена е зловеща. Храненето в училищата е хаотично, не е задължително, без обезпечени финансови средства за издръжка - заплаща се от родителите. Безплатните закуски най-често децата ги изхвърлят в кошчетата, а и те са безкрайно далеч от здравословното хранене.

По данни на Синдиката повече от половината от училищата нямат ученически столове, посочва dnes.bg.

Подобна е ситуацията в учебните заведения по отношение на здравословния спорт. Часовете по физическо възпитание и спорт не са малко, но условията за тяхното провеждане не са в съответствие с нашите представи, заявяват от синдикат "Образование".

Дори и да разполагат със салони за спорт повече училища имат старо или негодно спортно оборудване, квадратурата и броят на салоните не отговаря на броя на учениците. Обикновено физкултурните салони не се отопляват, а ремонтите и новите уреди са мисия невъзможна за изтънелите училищни бюджети.

Около 30% от учебните заведения използват класни стаи за физкултурни салони. Някои от тях просто не провеждат физическо възпитание, а го заместват с други учебни предмети.

Изводите, които се налагат, не граничат с грижи за физическото здраве и здравословното хранене, а по-скоро навяват помисли за вкарване на един неприоритетен отрасъл като образованието на децата в хилава бюджетна рамка.

Като сравнение от синдиката подчертават още, че частните учебни заведения са организирали задължително обедно хранене за всички ученици от всички етапи, но при тях организацията на учебния процес е задължително едносменна и целодневна. За учениците след пети клас няма държавни средства за поевтиняване на храната, а три пъти в седмицата редовните часове приключват след 13.30 часа, без да имат шанс за здравословен обяд.

Частните училища имат задължително физкултурни салони със съвременно оборудване. Около 15% от учебните заведения притежават плувни басейни, но поне половината от тях не се поддържат в унисон с изискванията заради непосилната за училищните бюджети издръжка.