Учители от Добрич искат отлагане на законът за училищното образование

Учители от Добрич смятат, че въвеждането на новия закон за предучилищното и училищното образование трябва да се отложи с една година, пише Дарик. Около това становище се е обединил педагогическият съвет на Хуманитарната гимназия в Добрич, съобщи Саша Василева, учител по история в училището.

„Никакви доводи не могат да убедят мен и моите колеги, че отлагането на закона не е възможно и че това не е добре. Всъщност няма да бъде добре, ако той влезе в сила от август. Ако законът бъде отложен с година, това ще даде възможност за прецизиране на учебните планове и да бъдат представени всички учебни програми, а не само за отделни класове", каза Василева. Сега по думите й е утвърдена единствено програмата за 5 клас и е излязъл проект за учебните програми в 6 и в 8 клас.

„Това представяне на парче на учебните програми не е добро нито за учителите, нито за родителите, които желаят да се запознаят с тях и въобще за обществеността, защото ние нямаме цялостен поглед върху това, какво ще се изучава във всеки един клас", посочи преподавателката.

Учителите по история са притеснени много от въпроса за учебната програма в 7 клас - дали тя ще бъде изцяло върху история на България или ще се изучава т.н. обща история, в която са вмъкнати уроци от българската.

„Аз лично категорично съм на мнение, че в 7 и в 10 клас трябва да се изучава история на България, защото след тези два класа се приключва степен на образование - след 7 клас основна, а след 10 клас средна, за децата които няма да продължат образованието си в 11 и 12 клас", коментира Саша Василева.

Това означава, че децата, които след основното си образование евентуално отпаднат от образователната система, няма да са изучили цикъл българска история, обясни преподавателката.

Василева е категорична, че не е достатъчно да се изучава история на България само в няколко урока. Тя даде пример с 6 клас, където се учи средновековна история и от 37 теми 9 са посветени на българската. Не мисля, че така трябва да бъде и в 7 клас, но за съжаление сигналите, които получаваме, са именно в тази насока, коментира учителката.

Министерството на образованието и неговите служители не се вслушват достатъчно в гласа на българския учител, каза още Василева. Притеснително е, че в 11 и 12 клас няма да има задължителни часове по история, география, биология, химия и физика. Така учениците в последните два класа на гимназията ще могат да учат тези предмети, само ако ги изберат като СИП или пък изучаването им е включено в избрания от тях профил.

Учебните планове, които предвиждат в кой клас по колко часа ще се изучава даден предмет, вече са приети, но въпреки това би могло да се обмисли тяхното прецизиране, така че в 11 и 12 клас да има някакъв минимален задължителен хорариум от часове за тези предмети. В противен случай учениците, които биха искали да кандидатстват с някоя от тези дисциплини, няма да имат достатъчно сериозна подготовка за висше учебно заведение, посочи още Василева.

Не е ясно и как децата биха могли да се местят от едно училище в друго след 10 клас. „Кандидатстването за гимназии става след 7-ми клас, а в 10 клас учениците са по-зрели и могат да вземат решение, че не желаят да с занимава с точни науки, а с хуманитарни или обратното. Законът не казва как точно ще става преместването от едно училище в друго", обясни Саша Василева.

Тя смята, че има какво още да се желае и по отношение на учебниците, които са претоварени с информация - с много факти, събития и понятия. Надяваме се, че в новите учебници част от материала ще бъде олекотен, за да могат децата не просто да зубрят, а да се учат да разсъждават, каза Василева.