Всичко е ясно, да влезе пребитият

В България всеки сам си е виновен.

Няма значение, че мутра на подсъдим за наркотрафик разбива устата на напълно непознат човек с метална палка - три дни по-късно в национален ефир тече защитната пледоария на баба му ("Каквото почукало, такова се обадило. Моят внук най-мрази да бъде напсуван на майка").

Този необясним медиен садо-мазохизъм не е ново явление, той се повтаря толкова често, че вече се е превърнала в норма. Фактите нямат значение, присъда не е нужна. Обществото вече знае - няма как жертвата да не е виновна, все нещо е направила.

Васко Наумов си е събирал зъбите от паважа на Околовръстното, защото оскърбил майчината чест на "най-доброто внуче" на Червен бряг. Сам си беше „виновен" и Тодор от Враца за това, че сърцето му спря след битова свада на улицата.

Спомнете си и случая с пребитото тригодишно дете, което лежа в кома в Пирогов - и тогава побойниците не бяха толкова виновни, колкото майка му, че е оставила детето си на грижите на друг.

И убитата в Борисовата градина Яна Кръстева също беше „виновна" за това, че се оказа мъртва в парка.

Виновни бяха и журналистите от „Шарли Ебдо", че с острия си хумор са предизвикали кървавия атентат, потресъл Франция и света, но не вещото във вината на жертвата българско общество.

"Добър човек, който си изкарва парите честно" се оказа и Методи от Лом, шофьорът на камиона-ковчег, в който 71 бежанци загинаха като в газова камера.

Не бил трафикант на хора, а "екскурзовод". Виновни сигурно са мъртвите, поели риск за по-добър живот.

Изнасилените провокират с облекло, поступаните - с една реплика, мъртвите - с каквото се сетите.

Жертвата е по-виновна от „провокирания" нападател. По-виновна е и от медиите, които всеки ден повтарят травмата на потърпевшия в търсене на "ексклузивното" интервю с комшиите и стринките на подсъдимите.

Обществото на невинните кибици, което е винаги готово да хвърли първия камък, е обречено да си чупи главата с него.

webcafe.bg