Колко ефективно се ползват ресурсите на съдебната власт?

Между 2000 г. и 2016 г. бюджетът на съдебната власт е нараснал 5,5 пъти при увеличение на държавния бюджет за същия период от около 3 пъти. В същото време България се нарежда на второ място по брой на магистратите спрямо населението сред страните членки на ЕС.

Във връзка с това Институтът за пазарна икономика да изготви анализ на бюджета и управлението на ресурсите на съдебната система, чиято цел е анализа е да изследва доколко ефективно се управляват ресурсите на съдебната власт, както и доколко прозрачен и рационален е самият бюджетен процес.

Анализът откроява редица сериозни проблеми както при управлението на ресурсите на съдебната власт, така и в процеса по изготвяне на бюджета, неговото управление и отчитане, посочват от ИПИ.

Управление на ресурсите в съдебната власт

Разходите за персонал представляват 90% от бюджета на съдебната власт и затова въпросът за правилното управление на човешките ресурси е основен и за ефективното разходване на средствата.

Това, което се вижда ясно от данните, е, че България е на четвърто място в ЕС по брой на съдиите на глава от населението, както и на първо място по брой на прокурорите спрямо населението. Освен това е налице тенденция за увеличаване на броя на съдиите при намаляващо население. За период от осем години, от 2007 до 2014 г., числеността на съдиите в България се е увеличила с 19%, а населението е намаляло с 5%.

Същевременно натовареността в съдилищата остава изключително неравномерна. От една страна, има високонатоварени районни съдилища в областните градове, които са едва 3% от всички районни съдилища. От друга, около 76% от районните съдилища са класифицирани като съдилища с ниска натовареност. Нисконатоварени са и апелативните съдилища, както и 23 окръжни съдилища. Сред окръжните съдилища единствено Софийски градски съд е с висока натовареност. Подобна е и ситуацията в административните съдилища, където 11 са с натовареност под 10 дела на съдия на месец, което е почти два пъти по-ниско ниво от средното за страната.

С други думи, едни магистрати и служители работят от 3 до 5 пъти повече от други. Това показва неравномерно разпределение на човешкия ресурс, както и неефективно и нецелесъобразно управление на финансовите ресурси на системата.

Дългоочакваният Индекс на натовареността на съдиите, който трябва да се прилага от април 2016 г., следва да послужи за сериозно реформиране и оптимизиране на съдебната карта. Една разумна реформа би включвала прехвърляне на щатни бройки от ниско към високо натоварени съдилища, както и сливане или закриване на съдилища с ниска натовареност. По този начин ще се съкратят и разходите за администрация на ниско натоварените съдилища.

Административната реформа в съдебната власт не трябва да подмине и прокуратурата. България е на първо място по брой прокурори на глава от населението в Европейския съюз. Високата численост на прокуратурата е необоснована, след като данните на Съвета на Европа сочат, че българската прокуратура не е сред високо натоварените в Европа. Така например, във Финландия при регистрирани 425 хил. престъпления за 2012 г., прокурорите са 402, а в България, при регистрирани 120 хил. престъпления за 2012 г., има 1977 прокурора (включващи 512 следователи, които са част от прокуратурата). Остава загадка какво налага при близо 4 пъти по-нисък брой на регистрираните престъпления България да поддържа прокуратура с 3,5 пъти повече прокурори от Финландия.

Администрацията на българската прокуратура също е най-многобройната в Европейския съюз. Част от администрацията на прокуратурата трябва да бъде съкратена, като паралелно с това се въведе мораториум върху назначенията в прокуратурата и съкращаване на незаетите щатни бройки. Районните прокуратури с до 5 прокурора не е необходимо да поддържат пълната щатна численост на администрацията, като част от общата администрация може да бъде единна за няколко прокуратури.

Възможности за оптимизация има и при заплащането в системата. За разлика от държавната администрация, в съдебната система продължава да се начислява процент прослужено време за всяка следваща година стаж. Този процент е крайно време да бъде премахнат чрез еднократното му включване в основната работна заплата. В същото време допълнителните възнаграждения следва да са обвързани пряко с натовареността и степента на риск на позицията или местоработата на магистратите.

investor