Взрив след взрив: За 6 г. – 13 инцидента с боеприпаси

За да се случи някакъв инцидент, са нарушени технологичните процеси и мерките за безопасност. От МВР се утвърждава как да бъде утилизиран боеприпасът, каква технология се предоставя от този, който извършва дейността и след това започва работата. Но трябва да има контрол, а такъв няма, след като за 6 години имаме 13 инцидента.

Това каза в Сутрешния блок на Bulgaria ON AIR Николай Цонев, председател на партия "Нова инициатива". По думите му контролът се извършва от МВР и това е "една голяма язва в правителството". Цонев смята, че у нас няма и доктрина за националната сигурност.

"От 2000 година досега има 16 такива инцидента, включително и в Челопечене. 13 от тях са след 2010 година и повечето от жертвите са тогава. Загиналите са 23-ма, пострадалите са 25 човека", заяви Симеон Николов от Центъра за стратегически изследвания във връзка с вчерашното запалване в завод "Арсенал" в Казанлък, при което загинаха двама души.

Николов  заяви, че такива инциденти стават и в други страни, но не и в развитите.

"Аз съм работил дълги години в Германия, не си спомням в техните военни заводи да е имало някакви инциденти. За миналата година имаме 85 трудови злополуки", посочи експертът. Той смята, че погрешните решения, които се вземат на база политически или социални съображения, отношения с бизнеса в България, понякога "не са съвсем рационални."

"Имаше една програма за унищожаване на боеприпаси още през 2003 година, но не беше приета от Народното събрание и не беше осигурена финансово. Когато ние влязохме в министерството през 2005 година, аз се заех първо с тази програма", разказа Николов. Тогава обемът на боеприпасите в страната е бил 96 хиляди тона, а към днешна дата са останали само 7 хиляди.

Той посочи, че програмата за утилизация, която са изготвили, е била представена на министъра, но проблемът е бил в това, че управляващите са искали да бъде предоставено и на български фирми да утилизират.

"За съжаление само 3-4 фирми бяха в състояние да утилизират такива боеприпаси, останалите не можеха да се справят с това", разказа Николов. "Започна един проучвателен период, 15 чужди фирми се явиха, представяйки своите технологии. Тези технологии варираха от съоръжение до подвижни машини, които влизат на големи товарни камиони и унищожават всичко. Голямата машина, която струваше 36 милиона трябваше да унищожи всички боеприпаси в България за 4 години. Но министър-председателят заяви, че и на български фирми трябва да се даде шанс да унищожават, да имат работа. Тогава от западни фирми ми казаха, че е неразумно да се дава с голи ръце да се унищожават тези боеприпаси", допълни той.

"Започнахме да продаваме боеприпасите, 17 фирми започнаха да ги изкупуват. Интересното е, че западните фирми предлагаха дори и да платят заплатите на работниците при построяването на едно такова съоръжение. И до ден днешен не ми е ясно защо не приехме дори и тези условия", каза Николов.

По думите на Цонев истинският процес на утилизация е започнал след случилото се в Челопечене.

Dnes.bg