След 20 години: Бедни български градове, призрачни села

В страната след двадесет-тридесет години ще продължат да изчезват села, до които няма транспортен достъп, ще се сливат градове и села, градове с градове, но е почти невероятно да се сдобием с малки градове-призраци. По-скоро те, както и големите градове, ще станат бизнес и административни центрове, коментира заместник-председателят на Националния статистически институт Богдан Богданов, който е автор в публикацията "Градове и техните функционални урбанизирани ареали в Република България".

Изданието е разработено в рамките на проект на Европейската комисия "Urban Audit" и обхваща периода 2010 - 2012 г. В изследването се анализират 17 ареала в страната с население над 50 000 души.

"Например Асеновград не би могъл да се превърне в призрачен. От този град има много хора, които работят в Пловдив и градът непрекъснато се разраства. Просто се очаква да има прегрупиране на населени места - сливане - например селата около София вече почти са квартали на столицата, ще има и такива, които ще изчезнат от картата на България в райони без добра инфраструктура", обясни Богданов в интервю за БТА.

Според него почти всички градове губят население за сметка на ареалите си, където хората намират по-добри условия за живот - например сред природата.

"С развитието на транспортната инфраструктура ще стане възможно бързото преместване на множество хора в различни точка на страната за работа и почивка. Населението ще създава продукт, независимо от това дали е на работното си място или на друго, където междувременно си почива", смята експертът.

По думите му тенденцията в големите градове е да има повече администрация и по-малко хора, които да живеят. В следващите двадесет-тридесет години много от хората от големите градове ще отидат да живеят в по-малки населени места на чист въздух, а работното място ще стане виртуално, което ще има пряка връзка с необходимостта от намаляване на разходите на фирмите за работни места като помещения.

Според изследването най-тревожен е изводът за задълбочаващата се демографската криза. Това отключва като верижна реакция процесите, свързани с пазара на труда, намаляване на броя на работещите, увеличаване на броя на пенсионерите, които натоварват социалните институции. Напрежение идва и от това, че младите хора не могат да намерят своето място като работна сила, обясни Богданов.

Друга негативна тенденция е, че се задълбочава едночленният модел на домакинството.

"Във всички 17 ареала делът на едночленните домакинства е над 25 процента и върви към 30. Във Велико Търново вече е 31%, а за София е 28,4% в ареала и 15,3% в столицата. Най-висок дял на пенсионерските домакинства има във Видин – 20%, а относителният дял на домакинствата с деца до 18 години е най-висок в Пазарджик, Сливен и Хасково, като минава 30 на сто", каза още експертът.

Според него без социални трансфери под линията на бедност ще попаднат повече от половината от населението в Благоевград, Велико Търново, Видин и Враца. Най-ниско е равнището на бедност в София и Стара Загора - 13,3 на сто.

dnes.bg