Неграмотната Цеца е родила 22 деца

Като млада неграмотната жена от с. Киселево вярвала, че ако ражда повече, ще е по-здрава. Наскоро ѝ открили рак. Социалните прибрали и 7 от внуците
 

“Много сме - имам 22 деца, но не вредим на никого. Мое дете не краде, не чупи, лоша дума не обелва!”
 

Това казва Цеца Борисова, на 49 г., от монтанското с. Киселево, известна там като Цеца Компирицата.
 

Социалните работници дадоха на приемни майки 7 деца на сина ѝ Иван. Той е на 18 г., но не се грижи за децата си, затова службите ги изведоха от дома.
 

Останалите 21 деца на Компирицата вече са пълнолетни, някои от тях са се оженили.
 

Жена от Монтана се трогнала от тежката съдба на една от внучките - Ани, и решила да я отгледа. Тя е много грижовна към детето, затова за него казват, че е олицетворение на поговорката “Роди ме, мамо, с късмет, пък ме хвърли на смет!”.
 

Сега 2-годишното момиченце живее в уютен дом, в който има отопление, течаща вода и тоалетна.
 

От отдела за закрила на детето са преценили, че бедните и неграмотни родители не могат да се грижат за тях и са им нужни по-добри условия.
 

“Социалните служби работят постоянно с многолюдната фамилия на Цеца и Илия. Семейството изцяло живее на социални помощи. Отделно на празници от нашето кметство сме им давали пари”, каза кметският наместник Галя Василева.

Съпругът на Компирицата - Илия, копае градините на съседи, кара тор, засажда домати и пипер, цепи дърва - и така припечелва по нещо. Местните шушукат, че докопа ли някой лев, първо се отбива в кръчмата и надига чашката.
 

Цеца, която е рекордьорка по раждания, е пенсионер по болест.

“Много съм болна, имам няколко болести, постоянно взимам лекарства, а парите не стигат. Лекарите във Враца ми откриха рак. Казват, че е от многото раждания. Добре, че си извадих лична карта, та можаха да ме прегледат и ми дадоха тапия за пенсия. 

Като по-млада вярвах, че, ако раждам повече, ще съм по-здрава.
 

Винаги съм ги раждала по естествен път Само едно дете съм загубила. Децата сами се оправят някак си, големите се ожениха и заминаха по други градове. Народиха им се и на тях деца. Сега взеха децата на най-малкия - Иван. Той и жена му не могат да ги гледат”, разказва Цеца.
 

Тя се хвали, че мъжът ѝ е голям любовчия, особено, като си пийне повечко ракия. Не могат да се пазят с презервативи.
 

“При нас такова нещо като изневяра няма Обичаме се и затова имаме толкова много деца. Все си казвах, че трябва да спрем, но на практика не се получава.
 

23 пъти съм била бременна - отивам в Лом в болницата и раждам от раз. Не знам какво са болки, после бързо забравям”, разказва многодетната майка.
 

Осем деца харизали на държавата - дали ги в социални домове и не са се интересували какво става с тях.
 

На някои от синовете и дъщерите си са забравили имената и не помнят в кой град живеят.
 

“О, не ме питайте за рождени дни, аз моя не помня, та на децата - нали ви казвам, че са много”, казва бащата.
 

Децата не знаят какво са празници, шоколад са яли, ако някой им подаде.
 

Когато нямат нищо за ядене, им купуват царевични пръчици.
 

В супата, приготвена на огън от съчки, има само фиде и картофи - без мръвка.
 

В къщата на края на Киселево живеят 16 души от многобройната фамилия - Цеца и мъжа ѝ, както и 14 деца и внуци. Семейството е в 2 стаи - без баня, без вода, за тоалетна им служи дупка в земята, закрита с одеяло. Къпят се в корито през лятото на двора.
 

Често ядат само хляб, но най- много на трапезата им са картофите. Те са най-евтини и децата бързо се засищали.
 

“Варим картофи, даваме на внучетата, пият вода и заспиват. През деня ги пращаме да водят овцете и козите на паша”, казва Компирицата. Прякорът ѝ идва точно от това, че готви почти само картофи на семейството си.
 

Децата им са будни, макар че Цеца и Илия не знаят да пишат, не плащат ток и вода.
 

Цеца знае само пътя до родилното. Ходила е и до общината в Брусарци и това са контактите ѝ с държавни институции.
 

Въпреки дереджето си синът ѝ Гергин, а в последно време и две от дъщерите, имат мераци за кмет на селото.
 

Цеца се обижда, ако някой ѝ каже, че захвърля децата си.
 

“Е па, аз съм им дала живот, какво повече да направя. Това мога - кърмила съм ги, будела съм се нощем. Като нема работа, къде да отиваме?
 

Не ме дразни, че други жени ще ги гледат. Мои деца са били в социални домове. Там ги хранят и обличат, всичко. И ние с мъжа ми сме спокойни и доволни. Благодарни сме на държавата. Да ни помагат, така е редно.
 

Опитвахме се да учат в Брусарци, ама немат обувки, всеки ден требват закуски.”
 

Цеца се хвали, че другарчетата им давали от джобните си пари за кифли и вафли. Отрича да са нещастни.
 

“Защо да са нещастни? По цял ден тичат на двора, гонят се с кучета, радват се, като видят магаре или кон!

Играят на воля”, казва майката. За хигиената премълчава, обяснява, че носят вода от 200 м.
 

Половината се задомили още в отделенията, народили им се деца - спазва се традицията във фамилията. В селото, ако питате за Компирите, хората казват: “Ония от джунглата ли?”
 

Въпреки това задружното семейство с голямата челяд не създава проблеми в кметството. Цеца била на 12 г., когато се омъжила за Илия, и 2 години по-късно родила първата си щерка Бориска. Следват Мариян, Иван, Гергин, Стоян, Даниела, Гроздена, Лъчезар, Ирена, Камелия, Йонка, Миглена, Петър, Петя, Елка, Камелия, Кристиян, Иван. На другите майката не помни имената и ги бърка.
 

В селото живеят 170 души, а само Компирите са 34-ма.

"24 часа"