Царя в разследване на кралска смърт

Образец от ДНК, предоставен от бившия премиер и цар Симеон Сакскобургготски, е помогнал за установяване на причините за смъртта на белгийския крал Албер Първи. Това съобщиха учени от Католическия университет в Льовен.

Сакскобурготски и германската баронеса Ана-Мария Фрейфрау вон Хакстхаусен били помолени като най-близки кръвни роднини на краля да дадат образци от своите ДНК, за да се установи произходът на кръв, открита на мястото на смъртта на белгийския владетел.

Любител катерач крал Албер Първи умира при загадъчни обстоятелства на 17 февруари 1934 г., докато изкачвал сам скали край белгийския град Намюр.

Той е намерен при претърсване на района, предизвикано от неговия прислужник, който бил оставен да го чака в подножието на скалите, след като не се върнал в уреченото време.

Кралят бил открит призори с тяло, омотано с въже и с огромна рана на главата, а очилата му били намерени на 12 метра от тялото.

Същия следобед Албер Първи поискал сам да изкатери 200-метровите скали Марше-ле-Дам, извисяващи се над река Маас.

Официалното заключение за смъртта е падане от скалите. По това време кралят е 58-годишен и силно късоглед. Заради обтегнатите отношение между краля и Германия веднага различни слухове за насилствена смърт биват разпространени. Една от най-популярните версии е, че кралят е бил убит другаде и захвърлен сред скалите.

82-годишната мистерия влезе отново в новините, след като белгийски журналист успя да купи листа с кървави следи, за които се твърди, че са прибрани от лобното място.

Веднага след кралската гибел скалите се превръщат в място за поклонничество и хората са се стичали отвсякъде да събират като сувенири листа, камъни и клони за спомен от краля, който е бил изключително популярен сред поданиците си заради ролята си през Първата световна война, когато отказва да се спаси, като напусне окупираната от Германия Белгия. Властите се принудили да оградят мястото с бодлива тел, за да държат настрана поклонниците.

Благодарение на Сакскобургготски, който е роднина на краля по бащина линия, и на германската баронеса по майчина, е доказано, че кръвта по листата е на белгийския владетел. Това слага край на спекулациите, че той е убит другаде и захвърлен край скалите.

„Генетичното сравнение потвърди, че кръвта по листата принадлежи на Албер. Не можем да отхвърлим всички спекулации, но това проучване е един от последните шансове да се съберат нови данни. Автентичността на следите от кръв поддържа официалната версия", заяви в специално обръщение до медиите Мартен Лармасо, генетик в университета в Льовен.

Повече от 80-години след трагедията всички свидетели на събитията вече са покойници, а уликите са изчезнали, така че кръвната експертиза на листата е една от последните възможности да се открият нови доказателства по този случай.

Екипът на Лармасо издирил преките роднини на белгийския крал и ги помолил да дадат образци от своето ДНК. Българският цар и германската баронеса откликнали на молбата на учените и така помогнали да се развенчае теорията за убийството на краля на друго място, както и да потвърдят, че той е паднал от скалите.

Алберт се възкачва на трона на Белгия през 1909 г. след смъртта на чичо си, Леополд II. Той добива изключителна популярност сред поданиците си, след като първо отхвърля искането на Германия да прекоси територията на Белгия, за да нападне Франция, а след като страната е окупирана, остава с армията си, докато правителството е в изгнание в Хавър във Франция. Белгийците са го наричали Албер Добрия.

dnes.bg