Прогонени мечета тийнейджъри слизат близо до селата

Няма по-голям адреналин в планината от срещата с мечка, това е по-екстремно преживяване от алпинистки маршрути, спускания в пещери или усещането на ръба на пропасти, коментира за БТА Снежана Орлова, планински водач от Смолян.Тя разказа за своя опит как безконфликтно и по-безопасно туристите да преминават през територията, в която господар се чувстват мечките - гората.

Първият урок на алпийските гидове към планинарите започва с развиване на умението да се избегне среща с хищните представители на защитения вид и те да се научат да разчитат знаците им в природата. Огромните тромави животни често превъзхождат туристите в своите преходи, изминавайки около 50 км разстояние дневно, според данните от маршрутите на екземпляри в Родопите, проследени с джипиес нашийници. Всяка мечка маркира своя ареал, който обитава, обяснява Снежана Орлова. Следи от драскане по кората на дърветата показват, че мечка е минала и е отбелязала предупредително присъствието си в тази зона. Ако над драскотините има дири от мечешки нокти по-високо върху дървото, това означава, че в маркираната зона е заявила превъзходство друга, по-голяма мечка.

Една мечка в Родопите обитава територия от 120 до 370 кв. км според Александър Дуцов, зоолог от Сдружение за дива природа "Балкани". Екоорганизацията изследва през последните години мечешките нрави и поведение на няколко екземпляра, чието движение беше проследено с GPS нашийници. Частично се припокриват зоните на обитание на женските мечки и тяхното женско поколение, т.е. майките "държат под око" по-наблизо дъщерите.

Младите мъжки мечета се прогонват на стотици километри от бащата-мечок и така природата избягва близко родственото кръстосване, обясняват от екосдружението. Голяма част от нападенията в близост до населените места са дело именно на прогонени мечета тийнейджъри, търсещи нови територии и прехрана.Освен за видими следи от нокти по дърветата, планинарите трябва да отварят очите си на четири за разровени мравуняци, препоръчва Орлова.

Още на пръв поглед може да се прецени дали мравунякът е току-що преобърнат от косматите лапи. Деликатес за мечешкото меню са яйцата в мравуняците заради съдържанието на протеини. Прекършени клонки могат да бъдат сигнал, че мечок се е провирал между дървета и храсти. Да се разминеш с мечка е важното правило за оцеляване в гората. Струва си да спестиш адреналина и да заобиколиш вероятните мечи пътища и маршрути според напътствията на планинския гид. Стигне ли се до среща с представител на защитения вид, всички съвети стават излишни.

Снежана Орлова препоръчва туристите да се ослушват и оглеждат за следи, а усетят ли знаци за близко мечешко присъствие - да се връщат обратно. Трябва да се внимава за появата на малки мечета, защото именно тогава женската мечка става най-непредвидима.Общоприетото схващане, че туристите трябва да вдигат много шум, за да прогонят хищника, според Орлова не е сигурно и безопасно. Зависи дори от шума, дали мечката ще го сметне за заплаха или пък няма да прояви любопитство да види какво смущава тишината в нейното горско владение.

Орлова напътства туристите от своите групи по-скоро да бъдат тихи и внимателни в преходите, отколкото да стреснат с врява мечката, защото тя напада тъкмо, когато е изплашена. Препоръчителният шум е да потропват с пръчки по дърветата. Има шумове, които мечката възприема като нормални, а други като опасни според планинския водач. Ако носят звънчета, звукът дори може да я привлече, мислейки ги за стадо. Чувайки гласове, животното може да ги приеме като опасни, нетипични и да тръгне срещу шума, смята гидът.

Основно правило си остава туристите да не тръгват никога сами в гората. Дори да приемат поговорката "Който го е страх от мечки, да не ходи в гората", планинарите и гъбарите рискуват многократно, поемайки самостоятелни преходи. След среща с мечка гъбарите идват в състояние, при което са загубили способност да говорят, разказва Захаринка Билянова, брокер на диворастящи гъби и плодове. Стигне ли се до близка или далечна среща с огромното животно, човек забравя за всички препоръки, които е чувал за мечешкия нрав, разказва от собствен опит Снежана Орлова. Обичайните съвети в такива ситуации са туристът да запази самообладание, ако успее. Носи ли раница - да я захвърли. Разказите на ловци и преживели такива срещи родопчани описват мечката като хитра, непредвидима, тромава, но бърза и любопитна. Това, което не я плаши, може да предизвиква любопитството й според Снежана Орлова.

Мечките са по-толерантни, когато има храна, обяснява Александър Дуцов от сдружение "Балкани". Следени с джипиес нашийни екземпляри допълват нови щрихи в мечешката психология. Когато имат достатъчно храна, мечките са по-толерантни помежду си, а и не проявяват толкова агресия, допълва той. Погрешно е всеобщото впечатление, че те се делят на стръвници и вегани. Мечката е хищник, но пристъпва първо към най-лесната храна. Има ли достатъчно плодни дръвчета в района, стадата ще бъдат почти в безопасност. Ако разполага с достатъчно храна, мечката не прави много усилия, не тръгва на големи преходи, но в други ситуации обичайният й дневен маршрут е около 50 км.

Проследяването показва и обичайните маршрути от Девин до Кричим или до Пазарджишко и обратно, които изминават млади мъжки екземпляри в търсене на нови терени и хранителен ресурс. Те са принудени да предприемат подобни проучвания, тъй като всички по-добри места вече са заети и маркирани от старите мечки, обясняват от СДП "Балкани".

Малко или много са мечките в Родопите, единно мнение или официално преброяване все още няма. Според данни от ДНК-изследване, представителите на защитения вид кафява мечка в Смолянско са около 80-90. За разпространението на защитения вид няма допустима норма, уточняват от РИОСВ-Смолян.

От другата страна са притесненията на местното население и туристите, обезпокоени от множеството нападения на стръвници върху стада и пчелини през последните години. Позицията на природозащитниците среща негодуванието на местните жители, за които мечешката популация е допълнително увеличена след заселването на карпатски мечки за ловните резиденции в близкото минало.Защитените животни очевидно разширяват териториите си, навлизайки все по-близо до населените места и в увеличаващите се пояси от пустеещи земеделски земи, коментират експертите.

Мечки са забелязвани от планинари на много места в Смолянския край, обяснява Снежана Орлова. Тя също наблюдава увеличение на броя на мечките в района. За еколозите наличието или изобилието на плашещите туристите животни е показател за чиста и съхранена природа. Което също е част от туристическия имидж на областта.

dnes.bg