Закриват интернатите и възпитателните училища у нас

Закриване социално-педагогическите интернати (СПИ) и възпитателните училища-интернати (ВУИ) и реорганизацията с нови центрове за възпитателен надзор, в които ще бъдат настанени максимум 10 деца в средата близка до семейната. Това предвижда нов закон за отклоняване и налагане на възпитателни мерки, проектът за който бе представен от правосъдния министър Екатерина Захариева, предаде БГНЕС. 

Към момента възпитателните училища интернати у нас са 4, а социално-педагогически интернати 2. Захариева посочи, че към момента в тези институции се намират 205 деца. 50 са под 14 години. В затвора Бойчиновци се намират 20 деца непълнолетни, които са с присъди. Най-честите осъдителни присъди са за престъпление срещу имуществото - кражби и грабежи. Има четирима осъдени за убийства. Другите често срещани престъпления са за разпространение на наркотици.

Бойчиновци ще остане, каза Захариева.Тя посочи и че в момента във ВУИ и СПИ само в малка част от присъдите се определя срок, въпреки, че в закона изрично е предвидено, че трябва да се определи. В момента максималният срок, в който децата могат да пребивават там е 3 г., но има данни, че този срок често се удължава. С новия закон се предлага максималният срок да бъде 1 година и има задължение на всеки 3 месеца да се прави преценка в новите малки центрове дали е необходимо детето да остане там. 

Проектът предвижда и създаване на национална служба за възпитателна подкрепа. Тя ще бъде правоприемник на сега съществуващата централна комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Предвидено е тази служба да бъде към министъра на правосъдието. Предвидено е делата срещу непълнолетни да се гледат от специализирани съдебни състави, специално обучени прокурори и полицейски служители. Адвокатите също ще бъдат специално обучени и ще бъдат включени в специален регистър. Тогава, когато дете е уличено с противообществена проява, през цялото време ще бъде поето от юристи, които са специално обучени за работа с деца. Отпадат изцяло санкционните мерки срещу малолетните от 8 до 13 години. Новата уредба предвижда единствено възпитателни мерки по отношение на тези деца”, каза Захариева. 

Непълнолетните от 14 – 17 години, които са наказателно отговорни – идеята е да отклоняват от наказателното производство с налагане на възпитателни мерки за леките престъпления. „Основната цел на възпитателните мерки и на наказанията за непълнолетни трябва да бъде превъзпитания, а не наказания. Затова и целта на тези институции, центровете, които ще създадем е точно такава. Там ще работят специално обучени психолози и преподаватели”, каза правосъдният министър. Най-леката от възпитателните мерки е предупреждение. Другите т. нар. възпитателни мерки са възстановяващите мерки – възстановяване на нанесените щети с личен труд, когато има пострадало лице, стига това пострадало лице да е съгласно. Тези мерки включват възстановяване на вредите с личен труд. Другите възпитателни мерки са т. нар. задължения – те са няколко - може да бъде редовно посещаване на училище, изпълнение на обществено полезен труд. „Идеята е да възпитаваме социално–отговорно поведение”, каза Екатерина Захариева. 

Други възпитателни мерки са забрани – те са с максимален срок от 1 г. и могат да включват забрана за контакти определено лице, за посещаване на конкретни места и др. Най-тежката мярка е специален надзор до 1 г. Омбудсманът Мая Манолова каза, че децата имат право на втори шанс. “Трябва да си даваме сметка - зад всяко дете в конфликт със закона, стои дълъг списък от възрастни, които са се провалили в своите отговорности. Ние сме длъжници на тези деца”, каза тя. По думите й в момента правосъдната ни система е меко казано недружелюбна, тя е сурова. Тя е направо безхаберна по отношение на децата в конфликт със закона и на техните права. „България е единствената страна в ЕС, в която малолетни деца под 14 г. се наказват с лишаване от свобода в т. нар. затворени институции, т. нар. специализирани интернати”, заяви Манолова. Тя приветства приемането в спешен порядък на законопроекта. След представянето на законопроекта по процедура протече обществена дискусия. Ако след внасянето му в МС и НС той бъде приет, е предвидено да влезе в сила 1 година след окончателно му приемане и след обнародването в Държавен вестник. Предвидено е и преходен период за напасване на системата и за създаване на новите органи. 

Четете още Бойко Борисов отново обсъжда енергийни въпроси с Владимир Путин