Вотът за ново Народно събрание – в края на март догодина!

Изборите за нов парламент, ако се стигне до такива, ще насрочи новият президент Румен Радев. Това разясни конституционният съдия от 2006 до 2016 г. Пламен Киров."Когато след 22 януари 2017 г. новият президент встъпи в длъжност, той  ще разпусне Народното събрание. Ще трябва да насрочи и предсрочни парламентарни избори, като срокът за това по чл. 64 от конституцията е два месеца", обясни Киров пред "Монитор".Според него президентът би могъл да се забави няколко дни с обявяването на датата, но не повече, което означава, че изборите следва да бъдат в края на март догодина.

Дотогава новият президент може да остави да действа същият състав на служебното правителство, назначен от предшественика му, може да промени част от министрите, а може и да смени целия Министерски съвет.Киров разясни и цялата процедура, която следва след като Бойко Борисов подаде официално оставката си. Министър-председателят обяви, че ще направи това в първия работен ден на парламента, който е вторник."При подадена оставка от министър-председателя Народното събрание първо трябва да я гласува", каза той. Според него обаче това ще е само формално решение при изразена вече воля от правителството.

Оттам-нататък започва процедурата по чл. 99 на конституцията с опит да се формира нов парламентарен кабинет – т.нар. въртележка. При нея президентът провежда консултации с парламентарните групи, прави първи опит за съставяне на правителство, като предоставя проучвателен мандат на най-голямата по численост група. Ако той бъде върнат, се дава на втората по численост, а след това на някоя друга по негова преценка. Ако и трите опита завършат без успех, тогава президентът в общия случай трябва да разпусне парламента, да насрочи в двумесечен срок нови парламентарни избори и да назначи служебно правителство. Но ал. 7 на чл. 99 от конституцията прави едно изключение от това правило – когато остават по-малко от три месеца до края на мандата на действащия президент, той не може да разпусне Народното събрание.

Точно в такава хипотеза сме и в момента, тъй като мандатът на сегашния държавен глава изтича на 22 януари. Така влизаме в изключение от правилото, че служебно правителство не може да съжителства с парламент.Народното събрание ще продължи да действа, като ще имаме и назначено от президента служебно правителство. Неговите правомощия при действащо НС са точно такива, каквито са и на редовното – може да внася законопроекти и да изтегля внесени такива, подлежи и на парламентарен контрол.Единственото нещо, което не може да направи парламентът по отношение на служения кабинет, е да му гласува вот на недоверие. Това означава, че теоретично служебното правителство може да внесе и нов държавен бюджет за следващата година, но за мен това е нереалистично да се случи. Служебният кабинет може също така да изтегли внесения вече от правителството на Бойко Борисов бюджет, да нанесе корекции и да го внесе наново. Няма пречка за това, но пак казвам – нереалистично е.

Четете още: Борисов подаде оставката на кабинета

Радев кратък: Демокрацията победи апатията и страха