Учители пишат писмо на отчаянието

Ние, учителите от 12 ОУ "Стефан Караджа", отказваме да бъдем отговорни за чужда вина. Ако в тази бедна и бездуховна страна има все още учители, които могат да се нарекат будители, то това са тези, които работят в една съпротивляваща се среда - сред население, за което физическото оцеляване е единствена цел, а образованието - извън приоритетите му.

Това се казва в открито писмо, подписано от целия колектив - 152 учители -от 12 ОУ "Стефан Караджа" в Стара Загора от подготвителната група до VII клас /включително/, в това число и директорът на училището. Реакцията на педагозите е във връзка с направените проверки от Регионалното управление на образованието /РУО/ - Стара Загора за отсъстващи ученици.

Фактите, изнесени в писмото обаче разкриват истината за несъстоялата се интеграция на ромските деца, въпреки изхарчените милиони левове през годините на прехода, роенето на НПО и многобройните образователни и социални реформи. За да се стигне до пропитото с горчивина откровение на старозагорските учители от 12 ОУ "Стефан Караджа", че в борбата им да мотивират децата да посещават училище, са оставени сами - неразбрани от родители, неподкрепени от представителите на властта, социалните служби и многобройните ромски фондации.

„Има ли други учители, които ежедневно, зиме и лете газят калните улици на квартала, за да достигнат до домовете на учениците си, купуват им учебни помагала, подпомагат ги с дрехи и обувки, разговарят с родителите, убеждават ги в необходимостта децата им да бъдат образовани. И в същото време едва ли има други учители, които са принудени да понасят всекидневно грубото, обидно, вулгарно и често агресивно отношение от страна на родителите и обществеността на квартала. В опитите си да мотивираме децата да посещават училище, се чувстваме сами- неразбрани от родителите, неподкрепени от представителите на властта, социалните служби, многобройните ромски фондации. Можем ли ние, учителите, сами, без чужда помощ да доведем децата в училище, да им обясним на тях и най - вече на родителите им, че има закон за задължително образование до 16-годишна възраст, който трябва да се спазва. Как може да стане това, когато семейството живее в незаконно построена къща и често ползва ток и вода, без да ги заплаща”, се казва в писмото.

В новия закон за училищно образование никъде не е посочено, че класният ръководител е длъжен да осигурява ежедневно присъствието на учениците в училище. Това е задължение на родителя, а когато той не го спазва, трябва да му бъдат наложени съответните санкции. Единственото нещо, което ние, учителите можем да направим, е да вписваме отсъствия в дневника и да уведомим социалните служби. До този момент тези уведомления не са допринесли за промяна на ситуацията. Има и друг казус - след написани отсъствия следва наказание на ученика. Родителите се уведомяват със съобщения за допуснатите отсъствия. При опит да бъдат връчени, съобщенията се късат от родителите и не се подписват. При налагане на наказание представител на ученика - родител, не се явява на педагогическия съвет и въпросното наказание не може да бъде наложено. Според действащото законодателство до тук стигат правомощията на учителите и училищните власти. Чувството за безнаказаност на родителите е причината те да не изпращат децата си в училище. Но ние оставаме с горчивото усещане, че се търси не решение на проблема, а виновен. Не сме съгласни за всички причини - социални, политически, икономически, етнически, довели до масовото отсъствие на ромските деца от училище, да поемем отговорността точно ние - учителите, които единствени и сами полагаме свръхусилие да доведем и задържим тези деца в класната стая. Виновни със сигурност има, но не ги търсете сред нас”, се казва още в писмото на колектива от 12 ОУ "Стефан Караджа" гр. Стара Загора.

Вижте и видео от безплатния сайт на БГНЕС: