Малкият и среден бизнес в земеделието става приоритет за кабинета до 2021 г.

В управлението си от 2017 до 2021 година правителството "Борисов 3" издига като основен приоритет финансовата подкрепа за малките и средни предприятия от сектора на селското стопанство плюс стимулиране на доходоносно земеделско производство и равнопоставеност на пазара. Това е записано в Програмата на Министерския съвет за управлението до 2021 г., приета на вчерашното заседание на кабинета. Както и досега администрацията ще полага максимални усилия за пълното усвояване на  европейските средства по директните плащания и Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) съгласно изготвени индикативни годишни програми при спазване на сроковете, предвидени в тях.

Чиновниците са амбицирани този път да съкратят сроковете за обработка на документи и да опростят процедурите за кандидатстване. На този етап фермерите трябва да са спокойни, че кабинетът обещава запазване на съществуващите и въвеждане на нови схеми за държавна подкрепа – става въпрос за помощите за изграждане на фермерски пазари, както и осигуряване на финансов ресурс за прилагане на схеми за преходна национална помощ в растениевъдството и в животновъдството. Ще бъдат продължени и политиките на балансирано и диверсифицирано земеделие. Обвързаното с производството подпомагане ще се основава на критерии за по-високо качество, продуктивност и конкурентноспособност на производството и на подход за гъвкаво разпределение на средствата в секторите „Животновъдство“ и „Плодове и зеленчуци“.

Ще се засили контролът за спазване на изискванията за производство на биологична продукция чрез промяна на нормативната уредба и популяризиране на ползите от биологично произведените храни и продукти за човешкото здраве. По отношение на реформата в поземлените отношения ще се работи за устойчивост, комасация и отношение към земеделската земя като към природен ресурс, осигуряващ националната хранителна сигурност. Ще се подготвят промени в нормативната уредба, регламентираща обществените отношения в сферата на собствеността и ползването на земите, но не се уточняват какви.

За пореден път се говори за създаване на „оптимални условия за развитие на ефективно поливно земеделие и превенция на риска от наводнения, бедствия и аварии на територията на регионите“.След като държавните напоителни системи бяха разграбени, сега ще се работи за тяхното опазване, като се гарантира развитието на хидромелиорациите чрез засилване на контрола в държавните дружества.Ще се работи и за сигурна защита на обработваемата земя от вредните въздействия, свързани с климатичните рискове, чрез гъвкаво финансиране на извършваната обществена услуга.Ще бъде подготвен и приет Закон за хидромелиорациите. Целта е да се оздрави „Напоителни системи“ ЕАД и да се обещае нормално развитие на хидромелиорациите. Ще се прилага комплексен подход за превенция и управление на рискове и кризи, съчетан с дейността на други ведомства.

Продължаване изграждането, въвеждане и реално функциониране на нова система за борба с градушките.

Системата от държавни помощи ще работи така, че да се компенсират загубите за земеделските стопани от неблагоприятните природоклиматични и икономически условия.Обещава се и високо ниво на защита на здравето на животните и превенция срещу болести. В това отношение се обещава засилен контрол и създаване на условия за провеждане на адекватна профилактика на икономически важните болести по животните и по-ефективна организация за бързо овладяване на възникнали огнища на заболявания.

Ще се работи и въвеждане на нови изисквания към средствата за идентификация на животните и пчелните семейства (използване на електронен идентификатор).Най-после ще се заработи и по системата за екарисажите.В областта на науката и иновациите в земеделието се планира да се въведе инструмент за генериране на иновативни политики в аграрния сектор чрез създаване на достъпен за бизнеса интелектуален център на българското земеделие.Превръщане на националните аграрни научни звена в движеща сила за иновации в аграрния бизнес чрез насърчаване на фундаменталните и приложните изследвания в университетите и научни организации в аграрния сектор, а също и чрез финансиране на конкурсен принцип.

Преструктуриране на Селскостопанска академия ССА чрез нов закон и промяна на начина на финансиране и управление за изпълнение на политиките на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ).Създаване на ясни правила за функциониране на браншовите организации в аграрния отрасъл и регламентиране на взаимоотношенията им с държавните органи и местната власт.Приемане на Закон за браншовите организации, който ясно да дефинира и идентифицира представителните структури на бранша и регламентира взаимоотношенията между тях и държавата. От 20 години всеки кабинет обещава подобен закон, да видим дали до 2021 г. ще стане факт.

Осигуряване на институционална подкрепа и електронизация на администрирането в отрасъла за облекчаване на администртивните процедури и осигуряване на прозрачно, достъпно, обективно и ефективно управление на административните процеси.Ще се въведе единен електронен регистър на земеделските имоти и земеделските стопани.Ще се създаде и единна електронна платформа за управление на земите от общинския и държавния поземлен фонд – отдаване под аренда и продажба от МЗХГ и общините. Електронна идентификация и електронно здравеопазване на животните. Изграждане на единна информационна система в сектор „Земеделие“ в съответствие със стратегическите цели дефинирани в „Стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2014-2020 г.“.

Четете още: Наполовина по-малко са дините и пъпешите през 2017