И гурбетчиите ни кътат, не пращат пари на мама и тате у нас. Криза е!

За цялата пандемична 2020 г. работещите извън страната български граждани са изпратили на близките си тук едва 339,4 млн. евро. Това е с 879,4 млн. евро (72%) по-малко от преводите за 2019 г., когато в страната са дошли 1,219 млрд. евро от гастербайтерите, показва проверка на Investor.bg в информационните масиви на БНБ.

Подобен спад е без аналог за последните 10 години (последните актуални данни в сайта на БНБ започват от 2010 г.).

Справка в архивите показва, че дори избухването на финансовата криза, предизвикана от срива на Lehman Brothers Holdings Inc. през 2008 г., не води до такова намаление на трансферите от работещите зад граница. Нещо повече – до миналата година тенденцията бе към трайно и непрекъснато увеличение.

Конкретно през декември гастербайтерите са пратили в България едва 11,9 млн. лв., което е с 82,3 млн. лв. по-малко спрямо последния месец от 2019 г. През 2020 г. най-слабият месец е април, когато емигрантите са превели 10,5 млн. евро.

Именно в края на март пандемията от COVID-19 принуди почти всички държави по света да въведат строги ограничения с цел намаление на разпространението на вируса.

Рестрикциите оставиха без работа милиони хора в целия свят и засегнаха предимно сектори, в които работят именно имигранти. От данните на БНБ се вижда още, че намалението е драстично през всички месеци от 2020 година след януари и февруари, когато преводите са на традиционните си нива от около 90-98 млн. евро.

За разлика от преките чуждестранни инвестиции в страната (за 2020 г. те са в размер на 561,7 млн. евро или с повече от 50% по-малко спрямо 2019 г.), парите от гастербайтерите вече отиват основно директно в потреблението.

Най-често сумите се харчат за плащане на сметки, такси за обучение, здравни услуги или различни покупки за дома. Тези средства не създават добавена стойност, но пък драстичното им намаление сериозно засилва породените от коронакризата негативи.

Според експресните оценки на Националния статистически институт (НСИ) в края на декември крайното потребление регистрира спад от 5,7% спрямо същия период на 2019 г., съобщава "Монитор".