Тревожни данни от БНБ: Спестяванията до 10 бона в банките намаляват

Депозитите на дребните спестители в банките се топят, но вече и сметките и на по-богатите клиенти намаляват. Това показват данните на БНБ, според които през второто тримесечие на 2021 г. са закрити почти 95 000 депозитни сметки на домакинства,

Най-голям брой закрити депозити през второто тримесечие са тези със спестявания до 1000 лв., следвани от групата между 1000 и 2500 лв. Тази тенденция се забелязва от повече от година и лесно може да се обясни с изтънелия джоб на много граждани, засегнати от коронакризата заради принудително спиране на работа и намалели доходи. В изпразнените сметки до 2500 лв. е имало близо 73 млн. лв.

За първи път обаче през това тримесечие банковата статистика отчита намаляване и на по-едрите депозити - в групите между 2500 и 5000 лв., както и между 5000 и 10 000 лв. Това показва, че има нова тенденция. Става все по-неизгодно човек да държи парите си в банка - не само заради микроскопичните вече лихви, но и по други причини.

От няколко месеца по-големите банки у нас престанаха да откриват срочни депозити и след изтичане на заварените договори преоформят парите на спестителите в разплащателни сметки. По тези сметки обаче, освен че не се начисляват никакви лихви, се събират всеки месец около 4 лв. за обслужване, освен това се дължат такси при всяко внасяне или теглене на средства.

Възможно е много вложители да са прибегнали до обединяване на сметки, за да избегнат по-големите разходи. За периода април-юни са закрити над 20 хил. депозити в групата между 2500 до 10 000 лв., по които е имало 67 млн. лв.

Впечатление прави и лекият спад (0.9%) на депозитите на най-големите клиенти на банките сред домакинствата - тези със сметки над 500 хил. лв. Броят им е сравнително малък - към края на юни 2045 са вложителите със сметки между 500 хил. и 1 милион лева, а 1150 са със сметки над 1 милион лева.

Те държат общо 4.458 млрд. лв., които в сравнение с предното тримесечие са намалели със 124 млн. лв. Най-вероятна причина за закриване на големи депозити е пренасочването на спестяванията по тях към други по-доходоносни инвестиции. Очаква се тази тенденция ще продължи, защото много банки въведоха и специална такса за съхранение от 0.7% на големи суми - най-често над 400 000 лв.

На годишна база нещата изглеждат по-различно. Продължава да се наблюдава двуцифрен растеж (между 10 и 15%) за последните 12 месеца на спестяванията в групата от 20 000 до 200 000 лв., където са концентирани 55% от депозитите на домакинствата.

Най-впечатляващо нарастват парите по сметките между 200 хил. и 500 хил. лв. - с почти 30% за последните 12 месеца, при което в края на юни парите на домакинствата в тази група са достигнали 4.148 млрд. лв., а броят на тези депозити е нараснал до 15 000.

Така, независимо че парите на най-малките и най-големите спестители намаляват, като цяло домакинствата продължават да влагат свободните си средства в банките въпреки нулевите лихви. На пръстите на едната ръка се броят банките, които все още начисляват, макар и минимални, лихви по спестяванията на гражданите (за юни средната лихва по депозитите е 0.08%).

В края на юни спестяванията в депозити достигат 63.8 млрд. лв., което е с 1.5% повече от първото тримесечие и 12% повече от преди година. В сметките освен средствата на домакинствата влизат и средствата на едноличните търговци.
 
"Условията, които налага кризата, принуждават хората, които са загубили или са намалили своите доходи, да прибягнат към спестявания. В случай на нужда със сигурност ще прибегнем към тях. Все пак това са спестявания и за такива цели", коментира финансовият анализатор Иван Стойков.

Освен това част от средствата се насочват към инвестиции в недвижими имоти. "Това са хора с по-дълги спестявания, с по-високи доходи и с по-големи като цяло възможности и отливът, който се реализира на такъв размер депозити, една много голяма част от него отива на имотния пазар", обясни експертът, пише "Сега".