Потокът от пари пресъхна. Емигрантите ни вече не пращат на родата тук

Потокът на изпращаните от българските емигранти пари на близки и роднини в страната почти пресъхна. През месец март 2022 г. българите в чужбина са изпратили само 14,9 млн. евро, показват данните на БНБ.

Сумата е почти колкото през същия месец на миналата година. Но е над седем пъти по-малка спрямо получените от чужбина средства през март 2019 г., преди пандемията от Covid-19 да обхване света. През март 2019 г. изпратените от българите зад граница средства са били над 112 млн. евро.

Две години след началото на пандемията продължаваме да живеем в криза, но от ковид криза тя прелива в криза, породена от предприетите от ЕС мерки срещу Русия заради войната в Украйна, което доведе до поскъпване на горива, храни и суровини. А това не дава възможност на емигрантите да изпращат големи суми на роднините си в България.

Още през есента на 2020 г. светът започна да се възстановява след ограничителните мерки срещу разпространението на Covid-19. Но възстановяването вървеше бавно и неравномерно в различните сектори на икономиката. Значителна част от родните емигранти работеха в сектори, които бяха най-силно засегнати от кризата.

Затова много емигранти се върнаха в България, а доходите на тези, които останаха в чужбина, се възстановяваха по-бавно. И когато последиците от пандемията отшумяваха, започна да поскъпва токът, което се отрази на домакинствата в цяла Европа, които плащат електроенергия по пазарни цени.

В Плана за възстановяване и устойчивост на България, разработен от правителството на Кирил Петков, сме дали обещание на ЕС и българските домакинства да плащат ток по пазарни цени, като това ще стане на два етапа, като са започва още от 2023 г.

След тока последва поскъпване на горивата, храните и материалите, което изяжда доходите на българските емигранти и не им дава възможност да изпращат пари на роднините си. Годишната инфлация средно за ЕС достигна рекордните 8,1%. В България обаче инфлацията е значително по-голяма - според НСИ е 14,4%. Това показва, че покачването на цените не се дължи само на външни фактори, а и на чисто български.

За първото тримесечие на 2022 г. получените средства от емигранти са 39,7 млн. евро, показват данните на БНБ. Това е с 260 млн. евро по-малко спрямо същия период на годината преди пандемията - 2019 г., когато получените пари бяха близо 300 млн. евро. Намалението в размера на получените през тримесечието средства е с 86,7%, или над седем пъти.

Най-много средства идват от българските емигранти в Германия, показват данните на БНБ. През първото тримесечие, получените от Германия средства са 8 млн. евро. Сумата е над седем пъти по-малка от получените пари през 2019 г., последната година преди пандемията да завладее света. През първото тримесечие на 2019 г. българските емигранти в Германия са изпратили 61,8 млн. евро на близките си в родината.

На второ място са българите в САЩ, които през първото тримесечие са изпратили на близките си 7,3 млн. евро. На трето място са родните емигранти в Испания, които са изпратили 4,3 млн. евро, показват данните на Централната банка.

На четвърто място остават българите във Великобритания, от които сме получили 3,9 млн. евро. Значителни средства идват и от Гърция - 2,5 млн. евро, което отрежда на южната ни съседка пето място в класацията.

На шесто място е Италия, откъдето българските емигранти са изпратили 2,2 млн. евро за година. След това са средствата от Белгия и Нидерландия, които са само 1,5 млн. и 1,3 млн. евро, пише "Труд".