Гърците ядат два пъти по-евтино от българите. Еднакви стоки с 40% по-скъпи

Истинска спекула се вихри с цените на основни хранителни продукти в България. “Труд” провери цените на някои основни храни, които се продават в една и съща верига магазини в България и в Гърция. Оказва се, че у нас някои цени са 30-40% по-високи отколкото в южната ни съседка.

Екипът на “Труд” специално подбра храни, които не са произведени в България или Гърция. Причината за това е, че има разлика в най-масово отглежданите земеделски култури у нас и в Гърция. Например в България е износител на пшеница, а Гърция на маслини.

Освен това има разлика в субсидиите за фермерите в двете страни, в климата и условията за напояване също има разлика. Всичко това може да бъде използвано като обяснение защо в Гърция цените на много храни са по-ниски.

Затова сравняваме цените на храни на едни и същи производители, които се внасят и в Гърция и в България от една и съща верига магазини, която работи и в двете държави.

Холандската отлежала Гауда в разфасовка от 450 грама у нас струва 9,99 лв., а в Гърция цената е 3,75 евро. Става въпрос за една и съща фирма производител, еднакъв срок на зреене на гаудата и за едни и същи разфасовки, но в България цената е с 36% по-висока. Още по-голяма е разликата в цените на сиренето Грана Падано, което у нас се продава по 8,99 лв. за разфасовка от 200 кг. Абсолютно същото сирене в Гърция е 3,29 евро. У нас цената му е с близо 40 на сто по-висока.

Редица производители, които използват собствена дистрибуторска мрежа, продават стоките си на различни цени в различните пазари. Най-често пазарните стратегии са две.

При първата в страните с по-ниски доходи продават стоките на по-ниски цени, за да бъдат достъпни за доходите на местното население и хората да ги купуват.

Втората пазарна стратегия е, когато търговецът или производителят не могат да разчитат на голям оборот в страна с по-ниски доходи, да се опитат да продадат стоката на по-висока цена като я включат в по-висок ценови сегмент от пазара. Логиката за търговеца е, че когато малко хора купуват стоката, поне да я взимат на висока цена.

Оказва се, че у нас прилагат втората пазарна стратегия и се опитват да продават вносното сирене като луксозна стока. За повечето жители на Европа сиренето е просто основен хранителен продукт. А у нас се превръща в лукс и килограм Грана Падано излиза 44,95 лв. Човек на минимална заплата за един месец работа може да купи само 16 кг от това сирене. А в Гърция с минималната заплата може да купят 43 кг.

В България продават сирене Ементал в разфасовка от 400 грама за 8,49 лв. В Гърция в магазин от същата търговска верига, абсолютно същото сирене е на цена 3,49 евро. У нас цената е с 24 на сто по-висока. В България Моцарела в разфасовка от 250 г. струва 4,49 лв., а в Гърция разфасовка на същия производител от 125 грама струва 0,99 евро

Оказва се, че цената у нас за килограм от сиренето е с над 15% по-висока отколкото в Гърция, и то при положение, че по-принцип по-големите разфасовки, каквито продават в България, са по-евтини.

Най-драстичната разлика в цените в магазини от една и съща търговска верига в България и в Гърция е при спагетите. В България пакет спагети от 500 г струва 2,35 лв. В Гърция пакет лингуини на същия производител и същия грамаж струва 0,59 евро, а пакет спагети е 0,69 евро. Основната разлика между спагетите и лингуините е, че спагетите са дълги и кръгли, а лингуините са дълги и плоски.

Има малка разлика и в съставките. В магазина в София, който “Труд” провери, от по-евтините лингуини въобще нямаше, а спагетите са с близо 74% по-скъпи отколкото в Гърция. Като всички тези изчисления са направени при курс на еврото от 1,96 лв. - курсът “продава” на обменните бюра, на който всеки може да купи евро срещу левове.

При вносните за България и Гърция месни продукти също има разлика в цените, но тя не е толкова драстична. Например мортадела в разфасовка от 150 грама у нас се продава за 3,99 лв. В Гърция абсолютно същата мортадела струва 1,99 евро.

На пръв поглед цената изглежда една и съща. Но обменният курс не е два лева за евро. Реално цената у нас е с 2,3% по-висока отколкото в Гърция.

През всеки от месеците от февруари до юли има спад на продажбите на храни и напитки спрямо предходния месец, което се дължи на нарастването на цените.
Високите цени на храните доведоха до свиване на продажбите.

През юли има спад с 10,5% на оборота при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия в сравнение със същия месец на миналата година, обявиха от НСИ.

Това е втори пореден месец на спад на продажбите на храни и напитки на годишна база. През юни намалението беше с над 3 на сто.

Тенденцията за свиване на покупките на храни започва още от началото на войната в Украйна. През всеки от месеците от февруари до юли има спад на продажбите на храни и напитки спрямо предходния месец.

През юни и юли свиването на продажбите е съответно с 2,5% и 3,5% спрямо предходния месец. Данните на НСИ показват, че колкото повече нарастват цените, толкова по-голям е спадът на продажбите.

Свиване на потреблението е единственият начин за стопиране на инфлацията. Пазарната логика е, ако хората се запасяват и пазаруват повече, цените да нарастват.

А при свиване на търсенето цените ще нарастват по-малко, а в редица случаи може дори да бъдат понижени. Именно с цел свиване на търсенето и предпазване от риска от трайно повишаване на инфлационните очаквания в четвъртък Европейската централна банка повиши основните си лихви с 0,75%, което досега в историята на еврото не се беше случвало.

Освен това ЕЦБ обяви, че повишения на лихвите ще има и при следващи заседания на Управителния съвет.

За втори пореден месец има спад в продажбите на компютри и мобилни телефони. През юни оборотът в търговията с компютърна и комуникационна техника се сви със 7% спрямо предходния месец, а през юли спадът е с 5 на сто. През юни и юли има и спад на онлайн продажбите спрямо предходния месец - съответно с 3,4% и 2 на сто.

За разлика от храните, където има сериозен спад, продажбите на дрехи и обувки нарастват значително. Пред юли оборотът в търговията на дребно с облекло, обувки и кожени изделия е с близо 30% по-висок спрямо същия месец на миналата година.