Минималната пенсия ще бъде увеличена с 12,3% от 1 юли догодина

Нова радост идва за пенсионерите. Минималната пенсия ще бъде увеличена с 12,3% от 1 юли следващата година. В резултат от сегашните 467 лв. ще стане 524 лв. Това става ясно от проект на Национален план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете 2023-2024 г., който е пуснат за обществено обсъждане, съобщава "Труд".

В документа е записано, че в периода 2023-2024 г. е предвидено размерите на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и на другите видове трудови пенсии, които се определят в процент от нея, да се увеличават от 1 юли на съответната година с 50% от ръста на средния осигурителен доход и 50% от инфлацията.

Средният осигурителен доход за 2021 г. е 1169,25 лв., а за 2022 г. се очаква да бъде 1310 лв., което е увеличение с 12%. За следващата 2023 г. прогнозата е средният осигурителен доход да нарасне с 10,2% до 1444 лв. А за 2024 г. се очаква увеличението да бъде с 9,3% до 1578 лв. Същевременно според последната прогноза на Министерство на финансите хармонизираният индекс на потребителските цени (инфлацията според потребителската кошница на страните от ЕС), който се използва при индексиране на пенсиите, ще бъде 12,6 на сто през настоящата година, 5,8% през 2023 г. и 2,7% през 2024 г.

В резултат от 1 юли 2024 г. прогнозата е минималната пенсия да нарасне с още 8 на сто, което означава да достигне 566 лв.

Кодексът за социално осигуряване предвижда не само минималната пенсия, а всички пенсии за стаж и възраст да бъдат индексирани с 50% от ръста на средния осигурителен доход и 50% от инфлацията. Това означава, че ако новият парламент не промени правилата за ежегодно индексиране, през следващата година всички пенсии ще бъдат повишени с 12,3%, а през 2024 г. с още 8 на сто.

През следващата година повишението на пенсиите ще бъде значително заради рекордната инфлация през настоящата година. Според Кодекса за социално осигуряване за индексирането на пенсиите се използва хармонизираният индекс на потребителските цени, тоест инфлацията според потребителската кошница на страните от ЕС, който обикновено е по-нисък от родната инфлация.

Причината за това е, че българите дават по-голям дял от разходите си, за разлика от средния европеец, за нещата от първа необходимост - храна и битови сметки, а цените именно на тези стоки и услуги нарастват най-много.

В Националния план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете е записано, че през следващите две години ще продължи увеличаването на възрастта и необходимия стаж за придобиване право на пенсия. Възрастта за придобиване право на пенсия от 1 януари всяка година се вдига с по 2 месеца за жените и с по 1 месец за мъжете.

А необходимият осигурителен стаж за придобиване право на пенсия и за двата пола се увеличава с по 2 месеца всяка година.

Целта е през 2037 г. и за мъжете и жените необходимата възраст за пенсиониране да стане 65 години. В КСО е предвидено, че след това възрастта за пенсиониране ще се променя според средната продължителност на живота. Тоест, ако медицината се развие и хората живият по-дълго, ще трябва да се пенсионират като навършат повече години.

Нарастването на пенсионната възраст се отразява в по-дълго оставане на пазара на труда и съответно води до плащане на осигуровки през по-продължителен период, което има значение за размера на получаваната пенсия, пише в план за равнопоставеност на жените и мъжете. По-дългият период, през който жените ще плащат осигуровки, ще намали разликата в размерите на пенсиите между мъжете и жените, пише в документа, цитиран от "Стандарт".