Пластмасовите чаши и кутии за храна поскъпват от 1 януари

От 1 януари 2024 г. поскъпват пластмасовите чаши и кутии за храна. Според наредба на екоминистерството производителите и търговците могат да ги предлагат на потребителите, но срещу допълнително плащане.

Така от началото на новата година за чаша ще се дават допълнително 10 ст., а за кутия - 25 стотинки. В момента за тях се плащат съответно 5 и 20 ст.

С наредбата бе забранено пускането на пазара на пластмасови клечки за уши, чинийки, прибори за хранене, бъркалки за кафе, сламки, кутии за храна и чаши от стиропор, дръжки за балони и всички продукти от оксоразградима пластмаса.

В същата наредба е посочено каква продуктова такса се заплаща според вида на опаковката. Например за пластмаса тя е 2,33 лв. за килограм, за хартиени и картонени пада значително - 0,67 лв., за стоките в стъкло е 0,20 лв.

От екоминистерството уточняват, и че предстои промяна в наредбата - ще се въведе и продуктова такса за всеки отделен вид тютюнево изделие с филтър, съдържащ пластмаса, и филтри, съдържащи пластмаса, които се продават самостоятелно и са предназначени за употреба с тютюневи изделия.

Освен това се забраняват и найлоновите торбички за пазаруване с дебелина до 25 микрона. Досега и за тях трябваше да се заплаща такса.

Забранените продукти, които са пуснати на пазара преди влизане в сила на наредбата, могат да бъдат продавани до изчерпване на количествата.

Търговците са длъжни да предлагат алтернативи на продуктите от пластмаса - такива за многократна употреба или изработени от друг материал. А в магазините трябва да бъдат поставени табели за необходимостта от намаляването на пластмасови продукти, както и за алтернативните възможности.

Проучването на БСК обаче показва, че до този момент малцина производители и търговци карат клиентите да плащат за пластмасовите чаши и кутии.

Едва 3% от анкетираните компании заявили, че искат от клиентите такса. Изобщо не била използвана възможността за замяна с алтернативи или за съдове на клиентите. Опаковките за многократна употреба създавали предизвикателства, защото контейнерите, които клиентите носят, можело да не отговарят на стандартите и изискванията на компаниите.

Оказва се още, че само 30% от компаниите информират потребителите за алтернативи за многократно или повторно използване и варианти за управление на отпадъците.

Според наредбата редица продукти трябва да имат видима, ясно четлива и незаличима маркировка за въздействието, което имат върху околната среда. Това са санитарни изделия, мокри кърпички, тютюневи изделия, чаши за напитки.

Оказва се обаче, че вносителите на тютюневи изделия прилагат изискванията за маркировка, докато за останалите изделия все още няма такива.
От догодина капачките на пластмасови съдове за напитки трябва да бъдат прикрепени към тях и да не се отделят след отварянето им. Това вече е направено от редица производители на напитки.

Задължително става и използването на рециклиран материал в пластмасовите бутилки за напитки, чийто дял през 2030 г. трябва да е средно 30% от теглото на всички пуснати на пазара бутилки. Освен това се въвежда разширена отговорност на производителите. Те ще трябва да заплащат за разходите за почистване на замърсяването в резултат от еднократни пластмасови продукти.

Минималната цел е събиране на поне 5% от отпадъците през 2024 г., а през 2031 - 40%. Производителите ще трябва да финансират и системи за разделно събиране на отпадъците от опаковки, които да бъдат поставени на места за обществено ползване като алеи, паркове и площадки, както и на мястото на продажба.

През 2029 г. разделното събиране на пластмасови бутилки трябва да достигне 90%. Концесионерите и наемателите на плажове също ще трябва да осигуряват разделно събиране.

Проучването на БСК показало, че почти всички държави в ЕС прилагат пазарни ограничения. Франция и Гърция са забранили еднократни пластмасови опаковки за напитки и храни, а Испания е забранила микрозърната, умишлено добавени в продуктите.

В Белгия има забрана за всички пластмасови чаши, а в Швеция, за чаши, пластмасови капаци и контейнери за напитки, съдържащи над 15% пластмаса. В Румъния обаче има изключения за пръчици и бъркалки за напитки, а в Италия се използва биоразградима и компостируема пластмаса, пише 24 часа.