Инфлацията у нас остава висока

Инфлацията у нас остава висока, а темпът, с който се забавя, е недостатъчен, за да се покрият критериите за приемане на България в еврозоната. В същото време само за последния месец от годината банките са раздали нови 407 млн. лв. ипотечни кредити, отчита статистиката на БНБ, съобщава БНТ.

Средният темп на забавяне на инфлацията в момента е 0.2 процентни пункта и при запазване на тази тенденция България не би могла да приеме еврото след година. Средногодишната инфлация у нас е 8.6%, а за да влезем в еврозоната трябва да бъде под 4.4%.

Извън външните фактори като пандемията и войната в Украйна, вътрешните фактори, които помпат инфлацията у нас, са зависимостта на страната от вноса на горива и високата степен на енергоемкост на индустрията.

"Реакцията на фирмите да не жертват част от печалбата си за сметка на непокачване на цените доведе до това спираловидно разходите влекат след себе си покачване на цените", каза проф. Надя Иванова, преподавател в Стопанския факултет на СУ.

Ръстът в доходите възпрепятсва антиинфлационните мерки, а политическата нестабилност е допринесла за невъзможността от провеждане на последователна макрополитика и справяне с високите цени.

От БНБ посочват, че имат готовност за още мерки към банките, с които да се намали потребитеското търсене и кредитирането, а така и да се намали инфлацията.

Експерти обаче изразяват съмнение, че тези мерки могат да окажат влияние, което да отвори пътя на страната към еврозоната от 1 януари 2025 г.

"Борбата с инфлацията изисква един по-дълъг времеви лаг и каквито и мерки да вземем сега, не бива да ги очакваме в рамките на следващите няколко месеца до излизането на конвергентния доклад. Тези мерки са закъснели според мен и трябваше по-смело де действа централната банка", каза проф. Надя Иванова.

 "Ние ще виждаме средносрочно една доста висока инфлация. Всички прогнози на големите институции - от ЕК, през Световната банка до нашето собствено министерство сочи, че ще има ръст в цените от порядъка на 2,3,4%, дори до 2026-2027 година", посочи Адриан Николов, икономист в Института за пазарна икономика.

В краткосрочен план експертите не очакват охлаждане на имотния пазар у нас.

"Търговските банки ще отреагират на тези мерки вероятно с малко по-предпазлива и осторожна политика по-отношение на кредитораздаването с оглед на балансирането на състоянието на техните портфейли. Но лично аз съм песимист по отношение на това, че пазара на имоти ще претърпи радикална промяна по отношение на цените", коментира проф. Надя Иванова.

Този юни България очаква конвергетния доклад, който ще посочи дали страната е готова за еврото. Ако обаче има ново отлагане, от БНБ прогнозират неблагоприятно развитие на инфлацията у нас и ново затягане на мерките.