6% от българите си взимат заплатите в плик

Европейците масово ползват стоки и услуги, включващи недеклариран труд, или с други думи – продукт на сивия сектор.
Около един на всеки десет европейци (11%) признава, че през предходната година е плащал за такива стоки или услуги, докато 4% споделят, че те самите са получили заплащане „на ръка“ срещу извършена работа. Това са някои от изводите в проучване на „Евробарометър“, което показва, че в Европа недекларираният труд продължава да бъде широкоразпространен, съобщава Еврокомисията.
Освен това 3% са получили от своя работодател част от възнаграждението си в брой, показва проучването.
Според Брюксел на епидемията може да се противодейства с европейска платформа за предотвратяване и възпиране на недекларирания труд. Предложение за създаването й се очаква да бъде направено през април, с цел да се засили сътрудничеството между инспекторатите по труда и правоприлагащите органи в Европа.
„Недекларираният труд не само излага работниците на опасни условия на труд и по-ниски доходи, но и лишава правителствата от приходи и подкопава системите за социална сигурност“, припомня еврокомисарят Ласло Андор.
Според него трябва да се действа по два начина: или държавите членки да прилагат политики, чрез които да се ограничава трудът в сивия сектор, или да се насърчава преминаването към законна дейност.
Проучването на „Евробарометър“, проведено в 28-те държави на ЕС, показва също, че 60% са купили продукти на сивия сектор заради по-ниските цени, а 22% споменават за услуги към приятели.
Като основни причини за недекларирания труд 50% посочват ползите за двете страни, 21% - трудността да си намерят редовна работа, 16% - високите данъци, а 15% - липсата на други доходи.
Трудностите при намиране на редовна работа (41%) или липсата на друг източник на доходи (26%) се изтъкват особено често от жителите на Южна Европа.
Годишно европейците харчат средно по 200 евро за недекларирани стоки или услуги.
Най-търсените „сиви“ стоки или услуги са жилищните ремонти (29%), поправката на автомобили (22%), почистването на дома (15%) и храната (12%). Европейците най-често получават пари „на ръка“ при ремонта на жилища (19%), градинарството (14%), почистването (13%) и гледането на деца (12%).
В Латвия, Нидерландия и Естония има най-голям дял отговорили, които полагат недеклариран труд (11%). При все това, между отделните държави членки съществуват важни разлики в поведението и в усещането за това, какво точно представлява недекларираният труд, както и в естеството и обема на съответните услуги.
3% от отговорилите заявяват, че получават част от възнаграждението си „на ръка“ - практика, която е по-вероятна в по-малките дружества. Делът на годишните доходи, получени „на ръка“ от тях, е най-висок в Южна Европа (69%), следвана от Източна и Централна Европа (29%), докато в континенталните и скандинавските страни се регистрират по-ниски нива (съответно 17% и 7%).
И още цифри: храна, свързана с недеклариран труд, е най-вероятно да се купи в България, Латвия, Унгария, Естония, Хърватия, Португалия, Словения и Гърция.
Най-често заплатите си получават в пликове служители в Латвия (11%) , Хърватия (8%), Гърция, Словакия и Румъния (7% във всяка) и Литва, България и Унгария (6% във всяка страна).
От 2007 г. насам обаче в България намалява броят на работниците, на които им се плаща на ръка България (-8%), като у нас има втвърдяване на отношението към измамите, отчита проучването.
Въпреки че в сравнение с предишното проучване от 2007 г. общата степен на недекларирания труд изглежда не се променя, в някои отделни държави се наблюдават различни тенденции. В някои страни, като например Латвия, предлагането на недеклариран труд е намаляло рязко, а в други, като Испания и Словения, леко се е увеличило. В Гърция, Кипър, Малта и Словения се наблюдава впечатляващо увеличение на търсенето на недеклариран труд, пише dnes.bg.
По време на кризата „плащането на ръка“ е намаляло, и то особено в Централна и Източна Европа, но пък е нараснало в Гърция.