Вратички в закона и сиви практики пестят разходи за труд

Сред работодателите са се появили редица сиви практики с цел спестяване на осигуровки, които на практика се възползват от вратички в закона и не представляват нарушение. Това обясни доц. д-р Емилия Ченгелова от Института за изследване на обществата и знанието към Българската академия на науките при представяне на проучване за влиянието на минималния осигурителен доход (МОД) върху заетостта, пише dnes.bg. Ченгелова определи практиките като „игра с буквата на закона”.
„Посивяването“ на трудовоправните отношения в известна степен се дължи на въвеждането на механизма на минималния осигурителен доход, смятат част от работодателите.
21,1% от работодателите, участвали в проучването, съобщават, че се прилага една добре прикрита сива практика - преназначаването на лица от длъжности с по-високи осигурителни прагове на длъжности с по-ниски осигурителни прагове. Въпреки че това не е нарушение на законодателството, на практика се извършва нарушение, защото съзнателно се правят назначения, неотговарящи на професионалните и квалификационните характеристики на наеманите лица. 11,9% от работодателите са съобщили, че в техните предприятия се използва такава практика, обясни Ченгелова.
Назначаването на лица на непълно работно време е друг широко разпространен начин за заобикаляне на законодателството. Тази практика е факт на ниво браншове според 31,6% от работодателите, 22,9% от работодателите признават, че също я използват в своята работа. Действащото законодателство допуска назначаване на непълен работен ден, но нарушението в случая е другаде - лицата се назначават на 4 или дори на 2 часа с идеята да се плащат по-малки осигуровки, а на практика лицата отработват 8 и повече часа на ден.
Типична сива практика е назначаването на фиктивни договори (назначаване на лица на договори с по-малки суми и доплащане на необлагаеми „пари на ръка“). Според 13,9% от работодателите тази сива практика се прилага в бранша, в който те работят.
Наемането на лица без трудови договори се среща на браншово ниво според 10,5% от работодателите. Само 3,8% от работодателите обаче съобщават, че в техните предприятия такава практика се прилага.
Работници и служители споделят за същите сиви практики, макар и процентите да се различават.
Според 13,1% от служителите в предприятията, в които те работят, се прилага практиката за преназначаването на лица от длъжности с по-високи осигурителни прагове на длъжности с по-ниски осигурителни прагове. Назначаване на лица на непълно работно време се прави според 17,6% от работниците. За назначаване на лица на фиктивни договори съобщават 6,1% от работниците и служителите. Наемането на лица без трудови договори се прави според 8,2% от работниците.