Около една трета от работещите – нископлатени

Около 30,5% от всички наети в страната или 689 000 души са нископлатени. Това означава, че те са със средна работна заплата под 75% от средната работна заплата за страната.

Това съобщи на пресконференция в КНСБ директорът на Института за социални и синдикални изследвания на синдиката Любен Томев, който представи доклад.

Като "нископлатени" могат да бъдат определени 17 икономически дейности - рибно стопанство, производство на облекло, обработка на кожи, производство на обувки, производство на дървен материал и изделия от дърво, мебели, търговия на дребно, ресторантьорство, дейности по обслужване на сгради и озеленяване.

През миналата година най-добре платените работещи в България са в сектора на информационните технологии - средната работна заплата в сектора е 2710 лева, а най-нископлатените работници са в производството и преработката на кожи - 474 лева, съобщи лидерът на КНСБ Пламен Димитров, цитиран от БТА.

По думите му разликата между най-нископлатените и най-високоплатените работници е 5,7 пъти.

Любен Томев припомни, че според предварителните данни на НСИ за 2015 година има относително висок ръст на средната работна заплата, която през 2015 година е 894 лева, което означава номинален ръст от 8,8 на сто и реално повишение с 8,8%.

В обществения сектор се отчита увеличение с 4,8 на сто и реално с 4,9 на сто, като е достигнато равнище 930 лева. За частния сектор средната заплата е 882 лева или номинално с 10,2% повече от 2014 година, а реално с 10,3 на сто.

КНСБ ще настоява да бъде въведено на национално ниво минимално заплащане за висшисти, които работят по специалността си, което да е 50% повече от минималната работна заплата за страната, обяви Пламен Димитров.

Той поясни, че ако минималната работна заплата за 2017 година е 460 лева, както е предвидено в тригодишната бюджетна прогноза, то минималното възнаграждение за висшисти, работещи по специалността, трябва да поне 700 лв. Според Димитров така ще бъдат задържани младите образовани хора в страната, а и "ще разберат, че има смисъл да учат, за да работят".

КНСБ ще настоява да се договаря и допълнителен механизъм, т. нар. living wage /заплата за издръжка на живот/, каза Димитров. Той поясни, че тази заплата ще отчита с колко средства може да се живее нормално в различните региони на страната.

Синдикатът ще насърчава превръщането на договорения минимален осигурителен доход на най-ниското стъпало в ефективно действаща минимална за бранша работна заплата.

По данни на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ около 30% от наетите в България са с колективно трудово договаряне.

За 2015 година в една пета от предприятията няма увеличение на доходите, в една пета увеличението е над 10%, а в останалите нарастването на доходите е между нула и десет процента, сочат данните на КНСБ.

dnes.bg