5 буферни паркинга за тирове ще спрат войната на пътя, смята експерт

Минимум 5 паркинга за тежкотоварни автомобили са необходими, за да могат шофьорите на тирове да отпочинат от дългия път и да се ограничат инцидентите.

Те трябва да бъдат изградени на контролно-пропускателните пунктове Дунав мост, Дунав мост-2, Калотина, Капитан Андреево, Кулата. Това заяви пред „Монитор“ председателят на Българската асоциация на пострадалите при катастрофи Владимир Тодоров.

Експертът допълни, че по границите такъв паркинг има само на Капитан Андреево, но той не е достатъчен. „В момента мисля, че само на Капитан Андреево има пространство, което е пригодено за тази цел.

Доколкото знам, е частен паркинг и много трудно се изгражда, държавата много по-лесно би могла да изкупи земи, за да изгради паркинги. Това може да се осъществи и чрез концесия или чрез публично-частно партньорство“, заяви Тодоров. По неговите думи държавата непропорционално развива пътната мрежа за сметка на местата за почиване на професионалните шофьори.

Недостатъчните места, на които водачите на тежкотоварни автомобили могат да направят задължителните си почивки или да нощуват, принуждава шофьорите да спират на необозначени за това места, в аварийните ленти или на пътното платно. Това създава допълнителна опасност на пътя – както за леките автомобили, така и за тировете, тъй като колите трябва да ги изпреварват и често да влизат в насрещното. Има и случаи,

при които преминаващите коли удрят спрелите шофьори

„Тук вече АПИ са длъжници, защото на нито един от големите контролно-пропускателни пунктове не се изградиха нормални паркинги, в които да се наспят и да си починат шофьорите на тирове, да имат бани, да имат тоалетни. Липсва стратегия за планиране на места за паркиране на фона на това, че се правят стотици километри магистрали и имайки предвид, че България е транзитна държава, не се създават удобства за тяхната почивка. Превозвачи сигнализират за този проблем от 7-8 години и никой не взе мерки за постепенното изграждане на места за почивка“, коментира Тодоров.

Освен това от миналата година отпадна ограничението за преминаване на камиони през петък и неделя следобед – това бяха мерки, които да ограничат летния трафик. Те бяха премахнати с началото на COVID пандемията, но според експерти е крайно време да бъдат върнати.

Липсата на такива ограничения и малкият брой на места за почивка допринасят за все по-честите катастрофи с тежкотоварни автомобили. Именно и мелетата на пътя с тяхно участие са най-тежките и дават най-много жертви –

 при тях винаги или почти винаги има смъртни случаи

Някои от последните примери за това са само отпреди няколко дни. При сблъсък на кола и ТИР на пътя Русе-Бяла загинаха двама души, на гранично контролно-пропускателен пункт Калотина семейство с малко дете загуби живота си. Преди около година пък турски ТИР разкъса мантинелата, навлезе в насрещното и уби петима души.

Вина за тежките инциденти обаче невинаги имат водачите на тежкотоварни автомобили.

„Нека имаме предвид, че това са професионални шофьори със свидетелства за управление с високи категории, те имат милиони километри зад гърба си“, обясни Тодоров. Грешките, които се допускат от тях, са неспазване на часовете за почивка, претоварване на самите камиони със стока, а най-честите пропуски на водачите на леки автомобили са предприемането на безразсъдно изпреварване

 без правилна преценка за дължината на тира и при ограничена видимост

Пътнотранспортният травматизъм остава все така висок и поради инфраструктурата на българските пътища, заяви Владимир Тодоров. Един от основните проблеми е липсата на достатъчно стабилни мантинели, които да удържат по-тежките превозни средства. По думите на експерта от Българската асоциация на пострадали при пътни катастрофи България е единствената държава в Европейския съюз, в която 99% от мантинелите са метални.

При тях степента на задържане невинаги отговаря на това, че преминават тежкотоварни автомобили. Според него трябва да последваме примера на южната ни съседка Гърция, където по средата на пътното платно са разположени бетонни прегради, които са много по-стабилни и надеждни.

Първоначалната им цена е по-висока от тази на металните съоръжения, но те издържат значително по-дълго. Металните мантинели трябва да бъдат подменяни на всеки 7-8 години, докато бетонните блокове ще изпълняват своите функции между 30 и 50 години.

Освен това преградите се поставят по-лесно – чрез кран, който ги нарежда като „лего“, и нямат нужда от поддръжка, за разлика от металните им алтернативи, чиито светлоотразителни участъци трябва да бъдат подменяни.

Над 250 загинали при автомелета от началото на годината

Над 250 души са загинали при пътнотранспортни произшествия от началото на годината до средата на август. Особен ръст на мелетата на пътя се отбелязват през летните месеци, когато трафикът е интензивен.

През юли и август, които са наричани „кървавите месеци“, загиват средно по двама участници в движението, заяви пред „Монитор“ председателят на БАПК Владимир Тодоров. Най-честите причини за пътнотранспортни произшествия са превишената скорост, неспазването на дистанция и неправилното изпреварване. Освен това при тапи и задръствания шофьорите се изнервят и често извършват необмислени маневри, които често водят до инциденти.

Особено тежки са катастрофите с тежкотоварни автомобили. За да се избегнат, водачите трябва да спазват необходимата дистанция при движението зад камион, тъй като той може да превозва неукрепен товар, който да се стовари върху возилото в непосредствена близост. Не трябва да се предприема изпреварване при липсата на видимост, а при път с много завои е най-добре да се прояви търпение и да се продължи движението зад тира.

Друга опасност на пътя, предвид метеорологичните условия, е аквапланингът. При навлизането в участък с течаща вода е ключово шофьорите да натиснат спирачка преди него, а не в него. Воланът трябва да се държи здраво и да бъде насочен по посока на движението, съветва още Тодоров.

Засиленият трафик и масовите мелета на пътя ще продължат до 15 септември, прогнозира експертът. Тогава децата тръгват на училище, а гражданите се прибират по родните места. След тази дата се очаква постепенно намаляване на катастрофите и на жертвите в тях.