Тревожната статистика: Младежите ни искат пари, но честно изкарани ли?

Национално представително изследване на учени от Института по философия и социология при БАН изчисли Индекс на толерантността на българина към сивите практики. Той стъпва на 30 индикатора.

При анализите повод за най-силно притеснение е катастрофално високата степен на приемане/толериране от младите хора, попадащи в групата от 15 до 35 г., на сивите практики и участието в такива схеми.

Така например през 2021 г. 24,8% от българите са работили без договор.

Тревожното е това, че два пъти повече млади хора са работили без договор отколкото хората от другите възрастови групи: без договор са полагали труд

- 35,3% от 15-35-годишните

- 19,3% от 36-55-годишите

- 19,8% от хората над 56 г.

През календарната 2021 г. 28,6 % от трудоспособните българи са работили с договор за определена сума, но в добавка са получавали “на ръка” необлагаема сума, като по този начин са “спестявали” от данъци и осигуровки. Тази сива практика е най-силно разпространената в българската икономика.

И въпреки прилаганите мерки тя продължава да е с най-висок процентен дял сред останалите сиви практики. Лошото е, че схемата се е харесала на младите хора и е възприета от тях като нещо нормално при пазарните условия. Данните от изследването сочат, че през 2021 г. по тази сива схема са работили

- 40,7 % от 15-35-годишните

- 26,5 % от 36-55-годишните

- 18,5% от хората, по-възрастни от 56 г.

Работата при опасни и вредни условия на труд също се отнася към сивите практики. През 2021 г. работа в такава среда са извършвали 12% от българите. Отново младите хора до 35 г. са били най-засегнати от тази практика: при вредни и опасни условия на труд са работили 16,5 % от хората на възраст 15-35 години, като за сравнение при 36-55-годишните този дял е 11,2 %, а при 56+ годишните е 8,3 %.

Катастрофално е положението, ако данните за участието в сиви практики бъдат разгледани според образованието на хората. Оказва се, че през 2021 г. без договор са работили:

- 78,3% от хората с начално образование

- 38% от тези с основно образование,

- 29,3% със средно общо образование,

- 19,6% от българите със средно специално образование и

- 16,3% от хората с висше и полувисше образование.

Видими различия, макар и не така драстични, има и при работата с договор за по-малка сума и доплащане “на ръка“. По тази сива схема са работили:

- 39,1% от хората с начално образование

- 31,2% от тези с основно образование

- 36,8% от хората със средно общо образование

- 29,9% от тези със средно специално образование и

- 16,5 % от хората с висше и полувисше образование.

При вредни и опасни условия са работили 39,1 % от лицата с начално образование, 20,3% - с основно образование, 12,4% - със средно общо образование, 12,5%- със средно специално образование и 6% от лицата с висше и полувисше образование.

Изводът се натрапва:

хората с най-ниските образователни статуси са в много по-висока степен изложени на риск и са засегнати от сивите практики за полагане на труд. Колкото по-високо е образованието на даден човек, толкова по-малък е рискът той да се съгласи да поеме работа без договор или работа с договор, но и доплащане на необлагаема сума “на ръка”.

Причините за високата толерантност на нискообразованите хора съм сивите практики са предимно икономически – продължителна безработица, невъзможност да се започне работа в светлата част на икономиката, финансови проблеми или необходимост от заплащане на медицински услуги.

Изследването показа също така, включването на младите хора в такива схеми и толерантността им към нерегламентираните практики е логично следствие от ширещите се в българското общество стереотипи, които ги приемат като нещо нормално.

Така например

59,8% от българите са убедени, че сивата икономика е най-бързият начин да се изкарат повече пари

Този стереотип е високо застъпен при всички възрасти, което обяснява защо след толкова мерки и политики за овладяване на сивите практики, те не са намалели драстично.

Заедно с това има някои типични модели на мислене, които са широко разпространени в българското общество и които са най-силно проявени при младите хора. Изследването сочи например, че изцяло подкрепят житейската максима “по-добре беден, отколкото мошеник:

- 57,7% от хората над 56 г.

- 41,8% от тези на възраст между 36 и 55 г.

- само 19,7% от тези между 15 и 35 г.

Друга житейска максима “пътят към целта не е важен, важно е целта да бъде постигната” се приема най-силно от младите: този дял е 47,3% при хората на възраст между 15 и 35 г., 36,7% при тези на възраст между 36 и 55 г. и 27,8% при лицата над 56 години.

Максимата “спазването на правилата е задължително” се възприема изцяло от два пъти по-малко млади хора, в сравнение с по-възрастните:

- 30% сред българите на въраст между 15 и 35 г.

- 49,5% при тези на възраст между 36 и 55 г. и

- 63% при хората над 56 г.

Всичко това е основание за извода, че за годините на прехода към неолиберални пазарни механизми в икономиката, в мисленето на хората са възникнали и здраво са се укрепили стереотипи, приемащи и толериращи сивите практики като нещо нормално.

Ето защо днес младите хора у нас на възраст до 35 г. не се срамуват открито да демонстрират високата си толерантност към нерегламентираните практики, както и да признават, че възприемат тези сиви схеми за полагане на труд като част от новата нормалност, пише 24 часа.