Въпросът на деня: Кой шофьор е по-кротък – пияният или дрогираният?

Неколкократно апелирах в “24 часа” с тезата, че е недопустимо някой да кара пиян и дрогиран без страх от наказателна отговорност – достатъчно е да откаже да му се направи тест за алкохол и наркотици.

Колкото и да е парадоксално, дори проверяваният да е мъртвопиян или яко да се е надрусал, или и двете, полицаите няма какво да направят, освен да съставят акт за административно наказание. Да, има административна отговорност, но тя е далеч по-малко въздействаща от наказателната. Освен че свидетелството за съдимост прави труден живота на осъдения, при условно наказание и второ престъпление трябва да се изтърпи и наказанието от първата присъда. Това е мнението на проф. Иван Тодоров, който е основател и старши съдружник в адвокатско дружество.

Най-после Народното събрание прие на първо четене законопроекта, внесен от депутати от ГЕРБ-СДС, според който отказът на шофьорите да се подложат на тест за употреба на наркотични вещества се приравнява на установена употреба на наркотици или техни аналози и се наказва по предвидения в Наказателния кодекс ред.

Според настоящата разпоредба на НК който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от 500 до 1500 лева.

Съдът постановява и отнемане на книжката за определен срок, като може да лиши извършителя от право да заема определена държавна или обществена длъжност.

Решението е абсолютно правилно по отношение на наркотичните вещества. Но законодателят въобще не взема отношение срещу другата голяма опасност – някой да управлява мъртвопиян и да не носи наказателна отговорност, като откаже тест.

Ако човек е сериозно пиян, това въобще не е по-малко опасно от това да е надрусан. Нещо повече – в много случаи разпадът на наркотичните вещества е много по-бавен от разпада на алкохола.

Поради простата причина, че алкохолът естествено присъства в кръвта на човека и има ензим за разграждането му.

Така се получава, че при изпушена една цигара марихуана преди повече от 8 часа ще се носи наказателна отговорност при отказ от тест, а ако някой е мъртвопиян – примерно с над 3 промила, може спокойно да тегли една на полицаите и да се размине с административна отговорност. Няма никаква логика в такова решение.

Поради това е абсолютно необходимо  да се криминализира и отказът за тест за употреба на алкохол.

Проблемът може да се реши по изключително прост начин, както това е решено в много държави – когато някой откаже да си направи тест за алкохол, законът приема, че този човек е употребил над максималното количество алкохол, водещо до наказателна отговорност.

Съобразно НК това означава да се приеме, че проверяваният шофьор управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда.
 
Интерес будят и две други предложения за промяна в НК.

- Да се въведе утежнена наказателна отговорност за управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 2 на хиляда. А също и

- да се криминализира превишаването на разрешената скорост с повече от 50 км/ч.

Никой не отрича, че високата скорост е опасна. Но по света превишаването с 50 км не се криминализира, а се санкционира допълнително с отнемане на книжката и много по-високи глоби. Така е, защото има огромна разлика при превишаването на скоростта при коренно различни пътни условия. Неслучайно в Германия по принцип на магистралите няма ограничения на скоростта и това не води до повече жертви на единица население, отколкото в България.

Що се отнася до по-високата концентрация на алкохол в кръвта, съдът отчита това обстоятелство при определяне на наказателната отговорност. Не бива да се мисли, че увеличаването на наказанията е панацея. Когато липсва непрекъснат и действащ контрол – тогава се отива към механично увеличаване на наказанията. От това ефект почти няма.

Малко време остава на парламента да приеме тези и други гласувани на първо четене необходими промени в НК. Ако не се създаде нужната организация, съществуващият очевиден пропуск в закона ще продължи да бъде нелицеприятен паметник на българското законодателство.