На днешния ден почитаме 150 години от смъртта на Васил Левски

На днешния ден почитаме 150 години от смъртта на Васил Левски, наречен от признателния български народ Апостола на свободата.

Историческите извори, осветляващи живота и делото на Апостола на българската свобода Васил Левски, сочат датите на неговото рождение – 18 юли (6 юли стар стил) и неговата смърт – 18 февруари (6 февруари стар стил) 1873 г.

От две години историците разполагат с неоспорими доказателства, че рождената година на Левски е 1840, а не 1837 г. Така той умира на Христовата възраст - 33 години. Присъдата му е изпълнена в околностите на тогавашна София, а мястото на обесването е било в района на площада, където днес се издига негов паметник.

От десетилетия обаче, годишнините от гибелта на Васил Левски се отбелязват на датата 19 февруари. Откъде идва това противоречие? Причината се крие в непознаването на календарите. През 1916 г., когато България преминава от Юлианския към Григорианския календар или от стар към нов стил, се приема поправка от 13 дни, пише Glasnews.bg.

За събитията, случили се преди 1 март 1900 г., необходимата поправка обаче, е 12 дни. Въпреки това за някои събития, станали през 19 век, погрешно се добавят 13 дни. Така например рождената дата на Апостола (6 юли) се отбелязва правилно – 18 юли по нов стил.

Избухването на Априлското въстание на 20 април по стар стил, днес също правилно се празнува на 2 май (поправката е 12 дни). Що се касае до датата на обесването на Васил Левски – 6 февруари 1873 г. по стар стил, отговаря на 18 февруари по нов стил, а не на 19 февруари.

Така тази дата, макар и грешно наложена, е придобила гражданственост и днес на повечето места в страната почитта към паметта на Апостола се отдава именно на този ден. С оглед липсата на каквато и да е реакция през годините от страна на държавата малцина българи са осведомени относно истинската дата, на която е обесен Васил Левски. А тя е 18 февруари!

Създадената от Левски Вътрешна революционна организация има за цел да вдигне повсевместно населението на бунт, което да доведе до отхвърляне на османската власт и да издигне на власт република, в която живота честта и имота на жителите ще са гарантирани независимо религиозната и етническата им принадлежност.

Той е роден в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Родителите му имат пет деца – Левски има двама братя и две сестри. Баща му Иван Кунчев, е буден и просветен занаятчия, занимаващ се с гайтанджийство и бояджийство. Майка му Гина Василева е преселник заедно със семейството си от Сопот.

В зрялата си възраст взима участие в чети и легии, учителства. Той е дейна част от българската емиграция в Румъния. За разлика от много съратници на революционната идея съзнава че работата в страната е приоритетна.

В активната си дейност обхващаща периода 1861 г.-1873г. Той ясно вижда пречките в идейните планове на други революционери-разчитащи на помощ от други страни и четнически акции, и започва да изгражда революционна система, в териториите на поробените български земи.

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация.

Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния.

На 26 декември 1873 г., придружаван от Никола Цвятков, потегля към Велико Търново. По пътя извън Ловеч злощастно са срещнати от турски конен патрул.

Старшият – не остава задоволен от отговора на Левски, че е ловчанец, тръгнал към лозето си, за да види колко коли тор трябва да се изсипят, но предпочита да не рискува в схватка и ги оставя да продължат пътя. Долага обаче веднага в Ловеч за срещата и оттам е организирана хайка за залавянето на подозрителните лица.

Според други предположения предател от хана в Къкрина известява за съмнителен гостенин. На 27 декември 1872 г. е заловен от турските заптиета в Къкринското ханче.

Общо 15 заптиета обграждат рано сутринта ханчето. Левски въпреки че има тескере на името на ловчанеца Малък Добри Койнов се опитва да излезе незабелязано през вратника на яхъра, но там също има засада. При бягството вероятно се закача на вратницата и заптиетата успяват да го повалят на земята.

Левски стреля с револвера си и наранява в ръката Юсеин Бошнак чауш, но сам е улучен от куршум, който го засяга зад лявото му ухо, което е и наполовина отсечено от удар с нож при борбата. Притеклите се на помощ заптиета успяват да го уловят и вържат.

Васил Левски дава обяснение за залавянето в Къкринското ханче пред Софийската извънредна следствена комисия на 9 януари 1873 г. Пред съда Левски се държи изключително твърдо и не издава никакви подробности около организацията, като поема цялата отговорност за дейността й върху себе си.

Гордо и борбено защитава делото на революцията и правото на България да бъде свободна, осъден на смърт и на днешната дата през 1873-та година, Апостолът на свободата е обесен на мястото, където днес се издига неговият паметник в столицата.

Смъртта му не просто предизвиква потрес и скръб сред революционните среди в България и в Румъния, но бележи началото на криза и сътресения, от които революционното движение никога няма да се възстанови напълно.