Археологическото проучване даде изненадващи находки в крепостта Кария край нос Шабла

В Констанца приключи поредната Понтика, посветена на историята и археологията на източно-черноморския регион.  Това беше втората голяма международна конференция за 2023г, на която бяха представени резултати от проучванията в крепостта Кария край нос Шабла.

За трета година експедицията на РИМ Добрич е с международно участие. Проучванията извършват съвместно учени и студенти от най-стария унгарски университет Лоренц Етвош.

Научни ръководители са д-р Боян Тотев от РИМ Добрич и д-р Лайош Юхаш (ETVE) Будапеща.

Тази година за първи път археологическите разкопки не получиха финансиране от Министерството на културата. Въпреки това с доброволния труд на участниците, както и с минимална финансовата подкрепа от университета в Будапеща, РИМ Добрич и община Шабла, експедицията работи на терен повече от две седмици.

Археологическото проучване даде изненадващи находки. На дълбочина над 2 м бе проучено ниво с материали от древни културни пластове, изхвърлени при изкопаването на дълбоките основи за югозападната кула на късноримското укрепление (квадрибургиум).

В него бяха открити елинистически монети и медни гвоздеи от древни плавателни съдове. Най-неочаквани и впечатляващи резултати донесе обработката на керамичния материал.

Между фрагментирани амфори, чернолакова и рисувана старогръцка керамика от древното пристанище Карон Лимен се откриха и останки от изработени на ръка съдове.

Те бяха идентифицирани като праисторически, принадлежаща към фаза Шабла, на културата Хаманджия. Това е древна епоха от времената преди митичния черноморски потоп, когато на територията на днешна Североизточна България процъфтява едно от най-ранните и високоразвити европейски общества.

През този период археолозите откриват по нашите земи украшения, изработени от черупки на средиземноморските миди денталиум и спондилус. В тези времена европейските жители не познават коня, нито колелото. Затова се смята, че крайбрежното корабоплаване е естественият търговски път, по който са транспортирани раковините.

Пристанища от това време обаче още не са открити. Смята се, че повечето от тях се намират под водата поради покачването на нивото на Черно море в праисторическата епоха.

Откриването на енеолитна керамика в района на потъналото пристанище на Кария може да изтегли с хилядолетия назад времето на неговото съществуване.

Според  различни мнения в този участък на черноморското крайбрежие нивото на водата се е покачило между 3/5 или 13/15 м. Неясна е степента, в която това наблюдение важи за района на карийското пристанище.

Без съмнение, северно и източно от нос Шабла има сериозни промени в бреговата линия, като такива са документирани дори и в най-ново време. В този район са фиксирани и останки от намиращи се под водата праисторически гробове.

Непосредствено южно от нос Шабла нямаме данни за толкова драматични промени в бреговата линия. В района на новостроящата се естакада са фиксирани дълбочини от над 20 м, което показва, че там през праисторическо време сушата не е продължавала навътре в морето.

Сигурно е едно, в района на древното пристанище Карон лимен е съществувало много по-древно селище, от петото хилядолетие преди новата ера.

Откриваните в морето каменни котви от трето-второ хилядолетие показват активно корабоплаване и приставане в района, още преди легендарния „карийски“ период. Показателни са и изворите, косвено указващи съществуване на пристанище от времето преди елинската колонизация.

Всички тези данни дават основание да търсим в района на нос Шабла  едно от ранните пристанища по черноморското крайбрежие и дори в континентална Европа.

Дали това е така, ще покажат бъдещи експедиции. Показателен за научното значение на проекта е и интересът на археолозите от музея в Констанца, които ще участват в екипа при следващото проучване на Кария.

Д-р Б. Тотев, археолог при РИМ Добрич