Изследване: Най-опасно е да се работи в образованието и здравеопазването

Най-сериозни рискове за здравето крие секторът „Образование“. Това сочат данните от национално изследване на условията на труд, което обхваща над 200 000 работещи във всички сфери на икономиката в страната, съобщи Иван Иванов, началник на Инспекцията по труда във Варна. 77% от анкетираните са посочили, че работата в образованието е най-рискова за здравето. На второ място с 63% е секторът „Хуманно здравеопазване и социална работа“. Чак след това по опасност се подреждат „Добивна промишленост“ и „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни вещества“ - около 55%. Като най-безопасни хората отчитат секторите „Култура, спорт и развлечение“ и „Професионални дейности и научни изследвания“.
Причината е, че при изследването анкетираните са оценявали влиянието върху безопасността и здравето при работа на много по-широк кръг фактори от традиционно възприеманите опасни условия на труд, обясняват експертите. За опасни обикновено се смятат факторите, които могат да доведат до травматизъм или професионална болест като упражняване на тежък физически труд, използване на стари технологии, лош микроклимат в предприятията и други, каза още Иванов.
В рамките на проучването работещите в 21 сектора от родната икономика са давали оценки и за удовлетвореността си от извършената работа, от работното време, отпуските и почивките, дали могат да съвместяват професионалния и личния живот, дали са доволни от възнагражденията си, заплашени ли са от насилие на работното си място, дали работят в стресираща среда и други. При тази оценка стресът се очертава като новия най-сериозен риск за работещите. Близо 40% са отговорили, че се трудят в подобна среда.  Потенциални източници на стрес са вземането на бързи решения, свързани с живота на други хора, задачи, които трябва да се изпълнят с голяма скорост или в кратки срокове, опасността от насилие на работното място и други. Все фактори, които са определящи за работната среда в образованието и хуманитарното здравеопазването.

Ставри Стефанов