Български учени участваха в откриването на четири нови химични елемента

Четири нови свръхтежки химични елемента бяха синтезирани за пръв път в света от учените от Обединения институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в Дубна и кандидатстват за вписване в периодичната таблица на Менделеев. Те са с номера 114, 116, 117 и 118 и откриването им увенча с успех 35-годишните усилия на учени от различни страни в търсенето на "острова на стабилност" на свръхтежките ядра. Тази новина е от значение за цялата фундаментална наука, съобщи директорът на института акад. Виктор Матвеев след среща със зам. министър-председателя по икономическото развитие Даниела Бобева в София.
Той подчерта, че в това изключително научно откритие съществен принос имат българските учени. България е член на ОИЯИ от създаването му през 1956 г. Институтът е в основата на революционни и открития, от значение за развитието на съвременната ядрена наука, медицина, химия и т.н.
35 български специалисти работят в института в Дубна, съобщават от правителствената пресслужба. През годините там са работили над 400 български физици, математици, химици, инженери, биолози и др. Ежегодно около 100 учени от България посещават лабораториите на ОИЯИ по различни проекти. Институтът възлага поръчки на български компании и само за миналата година на института е доставено високо технологично оборудване за над 750 000 евро.
Преди време Менделеевата таблица бе попълнена с 2 ултратежки химични елементи 114-и флеровий (flerovium, Fl) и 116-и ливерморий (livermorium, Lv). Названията им произхождат от лабораториите, в които са открити - Флеровата лаборатория по ядрени реакции в Русия и националната лаборатория Лоурънс Ливърмор в САЩ. Откривателите ще предложат названия на новите елементи, след тяхното включване в таблицата от Международния съюз за чиста и приложна химия.
„Този вид фундаментални открития са в основата на прогреса на човечеството“, обяви академик Матвеев. Той посочи, че на ултратежките елементи е базирана технология за лъчетерапия за лечение на онкологични заболявания. Най-новите елементи пък са в основата на производство на трекови мембрани – специални филтри за медицината и винарската индустрия. Едно от най-значимите приложения са програмите за преработка на дълготрайни високо радиоактивни отпадъци от отработеното ядрено гориво в атомната енергетика. „Много е важно за България, където се развива ядрена енергетика, тя да бъде екологична“, подчерта акад. Матвеев.
Откриването на новите химични елементи ще даде възможност да се правят изследвания на замърсяването на въздуха с тежки частици.
„Амбициозният седемгодишен план за развитие на ОИЯИ до 2016 г. предвижда концентрация на ресурси за обновяване на базовите установки (ускорители и изследователски реактор) в Института и тяхното интегриране в единната система на европейската научна инфраструктура“, обясни акад. Матвеев.
„Eдин от най-интересните проекти в последно време е NICA (Nuclotron-based Ion Collider facility), който представлява съвременен колайдер на тежки йони (подобен на този в CERN)“, обясни Лъчезар Костов, председател на Агенцията за ядрено регулиране, който представлява България в ОИЯИ.
Акад. Матвеев изрази пред зам. министър-председателя по икономическото развитие Даниела Бобева признателността си за подкрепата от страна на българското правителство за фундаменталните научни изследвания. „Те са в основата на прогреса на човечеството, на развитието на иновационни технологии и на икономиката“, подчерта акад. Матвеев.
Бобева отбеляза, че науката, образованието и развитието на иновациите са сред приоритетите в програмата на българското правителство, доказателство за което е фактът, че АЯР е сред малкото институции с увеличен бюджет за 2014 г.