Професиите без кадри в България

Работни места, които са добре платени, но остават свободни с месеци наред - съществува и този парадокс. Дори и в тежко засегнатата от безработицата България, ключови професионални сфери страдат от липса на специалисти. За поредна година инженерите, квалифицираните работници и мениджърите заемат челните позиции на професионалните сектори, в които има дефицит на кадри у нас.
България е първенец в Евросъюза по дефицит на кадри. И докато това, че инженери липсват не е новина, то недостигът на IT специалисти си е изненада. Догодина в този сектор ще се търсят вече 40 000 души. Той генерира около 6% от БВП на България, като 50% от българската IT индустрия е експортно ориентирана.
Проучване на БСК сочи, че една от причините за тревожната статистика в сектора е, че сред младежите-висшисти, инженерите и IT специалистите са масово недоволни от знанията и уменията, получени в университета. Сблъсквайки се с липсата на практически умения, много от тях се насочват към други професионални сектори. До десет години оставаме и без подготвени физици, химици и машиностроители. Няма интерес към тези тези специалности - заради трудната реализация и ниското заплащане.
"Самата образователна система поради начина си на план прием в момента създава безработица. Около 27% от завършилите висше у нас се осигуряват в чужбина. Това означава, че всеки 3-4 специалист напуска България." - заяви Томчо Томов от Национален център за оценка на компетенциите в БСК.
Годишно между 500 и 600 висококвалифицирани български лекари започват работа в Европа. Причините: отново изключително ниското заплащане, липсата на кариерно развитие и трудният достъп до специализация, която сами трябва да плащат. Напускащите страната медицински сестри са двойно повече – 1200 годишно. Стряскащата статистика говори, че след някоя и друга година няма да има кой да ни лекува.
"Проблем има и с дисбаланси в системата и качеството на образованието. Например, рязко трябва да се увеличи план приемът на медицинските университети. Ако трябва да се увеличи и техния брой. Необходими са и специфични специалисти в системата, освен в основните направления", допълва Томов.
За поредната криза, този път в образованието, предупреждава Синдикатът на българските учители. По техните данни през 2020 г. ще има над 6000 свободни позиции за преподаватели. Все по-малък е и интересът на младите към професията – от 30 дипломирани преподаватели едва петима започват работа по специалността.
"При тях проблемът е свързан със заплащането и все по-намаляващия престиж на тази толкова важна професия. Без да звучи пресилено, след 5 години ще се окажем пред сериозен проблем с намирането на учители" - обясни Томов.
По данни на БСК всеки четвърти безработен младеж у нас е с висше образование. 30% от безработните млади хора у нас никога не са работили. Почти толкова е броят на тези, които нито учат, нито работят. Ситуацията на пазара на труда у нас изисква незабавни мерки.
На първо място е създаването на система за прогнозиране на пазара на труда и план приемът в образованието да се насочи към задоволяването на тези потребности. Още в университета студентите трябва да развият уменията си в дадената сфера на практика. И не на последно място – кариерното и професионално ориентиране да залегне в образователната система от най-ранна възраст.
bgonair.bg