Зелената Коза Ностра

Представяме ви поредицата от материали на „Труд“, в които са анализирани причините, поради които от 10 години в България е блокирано развитието на зимния туризъм - сфера от икономиката, която има голям потенциал за инвестиции и разкриване на хиляди работни места. В Европа само три държави - Франция, Италия и нашата, имат условията да развиват и морски, и зимен туризъм. Първите две са световни лидери, а ние сме на опашката.

Въпреки уникалните природни дадености на страната ни всичко се задушава от агресивния натиск на група неправителствени организации, финансирани от чужбина и усвояващи по-голямата част от европейските програми за екология. Тези НПО работят с подкрепата на грантовите медии, а пасивното и сервилно поведение на държавните институции им помага. Посочвайки с факти и документи дейността на „природозащитниците“, вестникът разплита финансирането, зависимостите и целта на войната срещу зимния туризъм в България. В тази, втора част от поредицата разкриваме как „еколозите” усвояват милиони евро, долари и левове.

2. Схемите за финансиране на екоорганизациите от коалиция „За да остане природа в България”

За да се учредяват, регистрират и функционират, на зелените неправителствени организации е необходимо солидно финансиране. Частният бизнес, предприемачите и обществото не са благосклонни към „природозащитниците“ и не симпатизират на тяхната популистка идеология. Така основният източник на приходи се явяват еврофондовете и държавата, основно в лицето на Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и храните.

Около 2000 година, използвайки опита на гръцкия клон на Световния фонд за дивата природа (WWF), родните „еколози“ засипват МОСВ с предложения за създаване на нови защитени територии, влажни зони и природни паркове.

Целта е веднага след това за тези територии да бъдат разработени планове за управление, програми за съхранение на флората и фауната и да се усвояват пари.

Показателен пример е случаят с влажната зона „Калимок-Бръшлен“, където чрез държавата и европрограми са похарчени над 13 000 000 долара за абсолютно безсмислен проект. Той е безполезен както за околната среда, така и за хората, живеещи в района, а зоната в момента се издържа от бюджета на МОСВ.

ВИЖТЕ ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА:

Зелената Коза ностра*: Раждането на така наречените граждански екологични неправителствени организации

Историята е следната - в края на 90-те години „Зелени Балкани” купува най-големите рибарници, изграждани някога в България. Те са разположени на 6000 декара в село Нова Черна, близо до Тутракан. От 1993 г. не се използват, защото поддръжката им излиза много скъпо.

През 2000 г. „Зелени Балкани” предлагат проект, с който рибарниците да се превърнат във „влажна зона”. Година по-късно от МОСВ излизат със заповед, с която 60 000 декара в „Калимок-Бръшлен” са обявени за влажна зона - защитена територия, въпреки протестите на собствениците на частни земи. В центъра на тази площ са въпросните 6 хиляди дка рибарници - влажни зони, а притежателите на имоти остават без обещаното обезщетение и на практика парцелите им са национализирани.

Не такова е положението с „природозащитниците” - „Зелени Балкани” прибират сумата от 13 280 000 долара - парите идват от Световната банка, ЕС и държавния бюджет. Всички институции са подведени от „еколозите” с приказки за създаване на уникална местност, която ще привлича много туристи и ще има високоефективно производство на биопродукти под марката „Калимок-Бръшлен“. Нищо такова не се случва, въпреки че вече мина достатъчно време за реализацията на проекта.

Вместо МОСВ да санкционира „Зелени Балкани“ за неизпълнение на проекта, то им отпуска още 4 милиона лева - този път за премахване на собствените им (на „Зелени Балкани) рибарници. Защото вече, видите ли, пречели на защитената територия. Резултатът от похарчените милиони от „еколозите“ с подкрепата на МОСВ е нулев. Парите са усвоени, местността пустее, няма никакво биопроизводство с марка „Калимок-Бръшелн“. Но за сметка на това се очаква МОСВ да извади още 3 милиона лева за „Зелени Балкани“ за безсмислен ремонт на занемарените съоръжения.

Далаверата с природните паркове

Интересни са поръчките за изработване на Плановете за управление (ПУ) на националните и природните паркове и другите защитени територии у нас. В мнозинството от случаите плановете на 11-те природни и трите национални парка са правени от зелените НПО.

Двете места с най-голям потенциал за развитие на зимен и летен планински туризъм са Пирин и Рила. Изведнъж по едно и също време по програми на Швейцарската конфедерация се осигуряват пари, с които да се изработват ПУ на двата парка. Явно швейцарците са по-загрижени дори от МОСВ за бъдещето на на Пирин и Рила.

За Рила проектът е спечелен от швейцарско-българската фондация „Биоразнообразие“. Вследствие от тогава до сега територията на целия парк е тотално блокирана за всякаква човешка дейност и не може да се говори за развитие нито на зимен, нито на летен туризъм. Поради превръщането на Рила от планина в резерват от 2002 година (откогато действа планът) 27 000 души са се изселили от района и 40 села са опустели.

ПУ на НП Пирин също е финансиран по швейцарска програма. Приет е през 2004 година. Основната му част - „Норми и режими“, „случайно“ е разработена от екип с ръководител Тома Белев, въпреки че тогава същият е директор на ПП Витоша и председател на Асоциацията на парковете в България.

С изричен текст в плана за управление на НП Пирин е забранено изграждането на „нови ски писти и лифтове не само на територията на целия парк, но и в съществуващата ски зона „Банско“. Точно това ограничение блокира така необходимата втора кабинкова линия.

Идентична е ситуацията с Плана за управление на ПП Витоша. Той е разработван 9 години – от 1996 до 2005 г. Финалната редакция е правена от Тома Белев. С нея са заложени такива капани, които по никакъв начин не позволяват не само изграждането на нови, но дори подмяната на сега действащите над 50-60-годишни лифтове и съоръжения.

Този план е основната причина за съществуващата разруха в парка. Това се отнася не само за унищожената инфраструктура - хижи, заслони и хотели, но и за гибелта на флората и фауната.

Сериозни пари „природозащитниците“ усвояват и от ПП Българка. Той също е от „младите“ паркове, създаден по инициатива на зелените през 2002 г. И „непременно се нуждае“ от план за управление.

Дългогодишната му директорка Мая Радева, която е и в управителния съвет на Асоциацията на парковете в България, възлага обществената поръчка на „Обединение Българка“, което, разбира се, е с ръководител Тома Белев. Това е последният от поредица конкурси, които Дирекцията на парка обявява. Предишните поръчки са печелени от WWF - България, която е оглавявана от Веселина Кавръкова - съпруга на Белев.

По правило всички участници, с изключение на обръча от зелени фирми, се отстраняват още на етап „Проверка на документи“.

Другата схема за усвояване на пари от ПП Българка е, като непрекъснато се пускат нови поръчки за дублиращи дейности.

Разбира се, планът за управление на ПП Българка е спечелен от обединението начело с Тома Белев. За този парк с площ от 21 000 хектара сумата за разработването на ПУ е 2 милиона лева. Впоследствие са поискани още 1 млн. лв. с аргумента, че парите не са достатъчни. За сравнение - новият проектоплан за управление на ПП Витоша, чиято територия е 27 000 хка, тоест с 30% по-голяма, е 600 000 лева.

ПУ на ПП Българка все още не е приет, макар че се разработва от 4 години. Причината - некачествено изпълнение.

Актуализацията на ПУ на Национален парк Централен Балкан също е възложена на НПО от Коалицията „За да остане природа в България“, а именно фондация „Биоразнообразие“, управлявана от съпредседателя на партия „Зелените“ Петко Цветков. Стойността е 2 400 000 лева, като и този план все още не утвърден от МОСВ и Министерския съвет, но парите са усвоени.

Лешоядите

Едни от безспорните фаворити сред зелените НПО от коалицията „За да остане природа в България” в усвояването на европари и средства от бюджета на МОСВ е „Българското дружество за защита на птиците”. Организацията е шампион по безсмислено харчене на средства по европейски програми с държавно съфинансиране от 25%.

Само преди няколко дни, на 20 ноември, познатите ни „Зелени Балкани” заедно с Дружеството за защита на птиците получиха 5 милиона и 250 хиляди евро от Брюксел и 1 750 000 лева от МОСВ „за опазване на 48 черни лешояда” и десетина царски орли. Това прави по 120 000 евро на птица. Тези 58 пернати получават с 3 милиона лева повече, отколкото е бюджетът на Фонда за лечение на деца. На едно дете се падат 9200 лева годишно, а за чиновниците от Европа и от МОСВ четвърт милион лева за един лешояд са нещо съвсем нормално и морално.

Овцете

Още по-абсурдно звучи обществената поръчка на стойност 2 045 000 евро - 75% от Брюксел, 25% - от държавния бюджет, която е за опазване на ловния сокол и се изпълнява по следния начин - закупуват се 350 овце (по около 6000 евро на бройка). Те се разселват в пасища из Централен Балкан и около Тополовград.

Очаквало се на пасищата да се появят лалугери, които пък са любимата храна на соколите. Какво се е случило с овцете, лалугерите и хищните птици - не е ясно. Знае се само кой е прибрал тези над 2 милиона евро - Българското дружество за защита на птиците.

Голямата хапка

Безспорно един от големите удари на зелените от коалицията „За да остане природа в България“ е „Натура 2000“. Нашата страна е европейски шампион по зоните в „Натура“ - почти 35% от цялата територия е „защитена”. В тези зони влизат и 700 000 частни имота с 1 100 000 собственици. Те не могат да се възползват от собствеността си, защото поради ограниченията и изискванията на мрежата „Натура“ няма никакъв инвеститорски интерес. Това всъщност си е чиста национализация.

През 2006 година, без търг и без конкурс, с политическа протекция от тройната коалиция „Зелени Балкани“ на Тома Белев бяха избрани да картират местата, включени в „Натура”. За безобразно изпълнената поръчка, в която се оказаха включени дори и сметища, „Зелени Балкани“ взеха 3 милиона евро от ЕС и 3 милиона лева от бюджета на МОСВ. Въпросните 35%, включени в „Натура”, и в момента се управляват от зелените. Те ужким извършват мониторинг, за който всяка година получават пари от държавата.

Колкото е по-голяма „Натура“ в дадена страна, толкова повече пари за управление на зоните се вземат. Затова зелените настояват за включване на още територии в мрежата .

Дадените примери са малка част от огромния бизнес на зелените „природозащитници“, свързан с така нареченото опазване на околната среда. Той се финансира основно с публични средства по програми на ЕС и от държавния бюджет на страната. Именно с тези средства „еколозите“ непрекъснато организират „спонтанните си протести за Рила, Пирин и Витоша” , които всъщност не са нищо друго, освен защита на техните лични, клиентелистки интереси и политически амбиции - основен мотив за войната им срещу зимния туризъм. За симбиозата между коалиция „За да остане природа в България“ и партия „Зелените“ четете в петък, 27 ноември.

Опазването на един такъв лешояд според МОСВ струва 240 000 лева.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5128841