Започват поганите дни

Мръсници, караконджови дни, погани дни, пепелни дни, некръстени дни  според народния празничен календар дните от Коледа до Йордановден, когато според народното вярване, се явяват караконджо и др. нечисти сили, които се мъчат да напакостят на хората. За предпазване от тях се спазват редица забрани. Всеобща е забраната да се излиза навън нощно време, защото именно тогава бродят злите сили. Седянки и сватби не се правят, не се изработват мъжки дрехи, за да не бъдат изядени мъжете от вълците. Възрастните не се къпят, защото водата не е кръстена-осветена. Когато трябва да окъпят малко дете, пускат във водата горящ въглен. Ако пък се случи да се роди дете, жените в 24-часов срок му изтъкават, ушиват и обличат ризка, за да не се превърне в караконджо. С вярата, че заченатото през тези дни дете ще стане лош човек, ще вижда вампири или ще го залюби змей (змеица) е свързана забраната за полово общуване.

Огънят намира особено място в обредните действия през този период. Вярвайки в неговата предпазваща сила, мъжете в някои югоизточни райони донасят много дърва и срещу Васильовден запалват сред селото голям огън, който поддържат три дни и три нощи. Вярва се, че всеки трябва да притури дърво в огъня, а последната сутрин да го разрови, за да пусне искри, при което нарича за плодовитост на хора и добитък. От пепелта, останала от кадените вечери в огнището и наречена поган пепел, посипват по двора около къщата, за да се предпазят от злите сили и същества. Като предпазно средство се използува чесънът, който се носи зашит в дрехите. Предпазващо и отгонващо действие се приписва и на новогодишните карнавални обичаи и игри.

Първото име на тези дни е образувано от корена на глагола „мърся“, който означава и „престанал съм да постя“, „облажвам се“, и може да се тълкува като дни, „в които не се пости“.Тълкуването става по-ясно от другото име, което е производно от римското „paganus“ – село, край. Но в българския език то е прието под формата „поган“, в значение на езичник, примитивен човек, варварин, вредител.

Очевидно на дните от Бъдни вечер до Богоявление (Водици) по традиция се дава името „погани“, защото се разбира, че извършваните през това време обичаи са нехристянски, езически, погански, нечисти, мръсни. Но народът е намерил и едно наивно христянско обяснение за тях. Нарича ги „некръстени“: Млада Бога е роден на Бъдни вечер, но ще бъде кръстен от Йоан Предтеча чак на 7 януари.

Така дедите ни се приобщили към христянския култ, но запазили стародавните си вярвания и традиции, съхранявайки своя практицизъм и магическата обредност – Богородица е лехуса (родилка), Млада Бога не е кръстен, и те вярвали, че през дните от Бъдни вечер до Богоявление се явяват зли и нечисти сили, които непрекъснато се мъчат да напакостят на семейството.

През тези дванайсет дни „лошотията“, под формата на върколаци и караконджоли, е неуязвима. Не й действат никакви магии, заклинания или покровителство от богове. И затова трябва да се спазват строго забраните:

♦ Да не се излиза нощно време навън – от полунощ до първи петли.

♦ Жените да бодърстват и да подържат буен огъня в огнището, та да не влязат „нечестивците“ през комина.

♦ Да не се минава покрай „караконджовски“ сборища.

♦ Жените да оградят къщите си с ленени или конопени въжета, та да ги предпазят от злите сили.

От Коледа до Йордановден не се правят късни седенки, както и:

♦ не се пие вода нощно време;

♦ жените не перат ризи и не си мият косите, защото водата не е кръстена;

♦ не се преде, не се тъче;

♦ неродилите жени и бременните не работят нищо;

♦ мъж и жена не се „сбират“, защото заченатото дете ще вижда вампири, ще стане лош човек.

Ако се роди дете в семейството през тези погани дни, във водата за къпане на бебето се пускало горещ въглен – жива била вярата в пречистващата сила на огъня. До едно денонощие след раждането жените в къщата трябвало да изпредат, изтакат, ушият и облекат на бебето ризка, та да не порасне лош човек, подвластен на нечистите сили.

Много и разнообразни са поверията и обредните действия, предпазващи и прогонващи злите сили. Сред тях са и карнавалните обичаи и игри, познати предимно в Западна България. В тях участват млади мъже, организирани в групи, в които всеки има точно определна роля, название, облекло и реквизит. В различните краища групите са известни като сурвискари, коледжане, джемаларе, дедици, русалии, василчари и кукери.