Светият Синод покани патриарх Кирил в България

Светият Синод на Българската православна църква покани Руския патриарх Кирил в София, съобщава dariknews. Това потрърди за агенцията Западно и Средноевропейски митрополит Антоний. В събота приключи двудневното заседание на Светия Синод.

Руският патриарх Кирил е поканен за тържествено прославление на Серафим Соболев, който ще бъде канонизиран на 26 февруари.

Архиерейският събор на Руската православна църква реши преди дни архиепископ Серафим Соболев, чийто гроб се намира в криптата на Руската църква в столицата, да бъде канонизиран. Освен 320 архиереи на Руската църква, в заседанието на събора, на което е взето решението, по изключение са участвали и български архиереи.

При обсъжданията духовниците се обединили около идеята, че паметта на Серафим трябва да се чества в деня на неговата кончина, на 26-и февруари и той ще се нарича Свети Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски чудотворец.

Още приживе по молитвите на светията са ставали много чудеса, а след смъртта му и до днес хиляди хора посещават гроба му в криптата на Руския храм в София и отправят към него своите молитви.

Кой е Серафим Соболев?

Николай Борисович Соболев е роден на 1 декември 1881 г. в Рязанска губерния на тогавашната Руска империя. След завършване на семинария през 1904 г. постъпва в Санктпетербургската духовна академия, която завършва през 1908 г. със степен кандидат на богословието. Към онова време е ръкоположен за йеромонах. След кратко преподаване в пастирското училище в Житомир, през 1909 г. отец Серафим става помощник-надзирател в Калужкото духовно училище, през 1911 г. е инспектор в духовната семинария в Кострома, а през 1912 г. става ректор на духовната семинария във Воронеж, съобщава БГНЕС.

Там го заварва и революцията. През есента на 1919 г. архимандрит Серафим отива в Екатеринодар, а от там - в Крим. Там на 14.10.1920 г. е ръкоположен за епископ Любенски, викарий на Полтавска епархия. Скоро след своята хиротония епископ Серафим напуска Русия и от тогава животът на архипастира се свързва с емиграцията. Известно време преподава догматическо богословие в духовната школа на Константинополската патриаршия на о-в Халки.

В 1921 г. се състои назначаването на владиката за настоятел на храма на подворието „Св. Николай Чудотворец" в София. В същата година, с указ на патриарх Тихон, е назначен за управляващ руските енории в България с епископски титул Богучарски. До 1944 г. епископ Серафим, който от 1934 г. е архиепископ, се намира в юрисдикцията на Руската православна задгранична църква.

В 1945 г. преминава към Московската патриаршия. През 1948 г. архиепископ Серафим участва във Всеправославното съвещание в Москва. Земният си път той завършва в деня на Тържеството на Православието (Неделя на Православието) на 26 февруари 1950 г., като сам предсказва своята кончина.