Какво е да станеш монах на 18 и труден ли е пътят към вярата

В Северозападна България служи най-младият игумен у нас. Какво е да станеш монах на 18 и труден ли е пътят към вярата? Отговорите от Михаела Карабельов и оператора Петър Симеонов в репортаж на Bulgaria ON AIR.
 

Само на 5 километра от Чипровци, сгушен в долината на река Огоста, се намира Чипровският манастир. От векове святото място е дом за пазителите на българската вяра. Тук в сърцето на Северозапада животът е труд и молитва в името на Бога. Едва 20-годишен  йеромонах Спиридон вече е избрал своя път – да служи на Бога.  На 18 приема монашеството, а днес вече най-младият игумен в България.
 

„При мен така стана, че още от ранна възраст Бог ме откри, че трябва да му се отдам на служение на неговата църква. Сигурно има нужда от мене”, казва йеромонах Спиридон.
 

Дори упоритата съпротива на близки и приятели не успява да спре младия монах да продължи по пътят на вярата.
 

„ Като на всеки родител – беше с несъгласие. Казваха ми да си отида от манастира, да не правя тези стъпки в тези крехки години. Но аз вече си бях решил твърдо, че това желая, това искам и това е моят начин на живот. Нищо друго не си представях, което може да ме спре“, разказва монахът.

„Те ми казваха, какво правиш са в тоя манастир, какво толкова ти е интересно, а на мен си ми беше много интересно – службите . Доста от моите връстници ме смятаха за луд. Тия които ми бяха по-близки, и те ме спираха, но в един период ме разбраха”, спомня си йеромонах Спиридон.
 

Въпреки крехката си възраст той управлява цял манастир и двама по-възрастни монаси. Светският живот не му липсва и не съжалява, че никога няма да създаде семейство.

”Имах живот като на всички младежи – излизал съм, не съм се лишавал от нищо. Излизал съм с приятели, но не съм се раздавал чак на такъв живот, който днешните младежи го живеят.  Тука е моят живот, това е моят живот – монашеството. Аз не мога да си представя моя живот, ако не съм в манастир, ако не служа, ако не се занимавам с тия работи. Просто аз няма да съм полезен на никой и на нищо, ако не съм монах“, казва  йеромонах Спиридон.
 

100 години да се родя, 100 пъти ще стана монах – с тази мисъл живее 20-годишният Спиридон. И ако повечето му връстници мечтаят за пари и семейство, то младият монах избира тишината и скромността.
 

” Стига ни това, което имаме. Не живеем луксозно, напротив живеем в скромност. Лишаваме се от някои неща, но на Бог е угодна скромността“, казва той.
 

И въпреки отшелническият живот йеромонах Спиридон не крие, че го боли, когато гледа какво се случва по света.
 

„ Както светогорските старци казват – близко е краят.  Младежта нито знае какво е вяра, нито знае какво е църква.  Именно заради това поведение на младежите и на моите съученици България е на това ниво“, казва той.
 

Затова на Рождество младият игумен ще се помоли за мир. „Да въведе един мир, една братска любов, защото когато има любов, всичко е по-различно и апостола казва, ако имаме любов, имаме всичко”, казва йеромонах Спиридон.
 

А връщане назад няма – признава младият монах, защото обетът пред Бог не е просто обещание. Надява се, обаче, да дойде денят, в който хората ще се сещат за църквата не само по празници.   
 

Само на 5 километра от Чипровци, в долината на река Огоста един 20-годишен монах е избрал да върви по пътя на Божията вяра. Вярата, която живее във всеки един от нас – без значение кога и къде.