Купуваме без търг ракети за двата нови бойни кораба

Министерството на отбраната ще закупи от шведската компания “Сааб” ракети RBS-15 Mk3 за двата нови бойни кораба, които страната ни поръча на германската корабостроителница “Люрсен” през 2020 г. Преди седмица служебното правителство е одобрило разхода по предложение на министъра на отбраната Димитър Стоянов.

Двата нови бойни кораба бяха поръчани без въоръжение, докато министър бе Красимир Каракачанов, за да може цената им да се вмести в първоначално предвидените 1 млрд. лв. с ДДС.

Първият съд вече се строи във Варна и трябва да бъде предаден на военноморските сили през 2025 г. Вторият трябва да е построен и пуснат на вода година по-късно.

Въоръжението за двата нови бойни кораба обаче ще струва още между половин и един милиард лева, прогнозира през лятото на 2021 г. тогавашният служебен министър Георги Панайотов.

Министерството на отбраната публикува 17 спецификации на търсените оръжия още през април. Тогава стана ясно, и че флотът планира да закупи неопределен брой противокорабни ракети RBS-15 Mk3, които се произвеждат от шведската компания “Сааб” и германската “Диел”.

Шведите са избрани от “Люрсен” и за интегратор на оборудването на двата нови кораба. Техни ще са и пусковите установки за ракетите.

През юли им бе разрешено и да не провеждат обществени поръчки за въоръжението на двата кораба.

За зенитни ракети са избрани френските MICA. Военните планират да закупят и два вида торпеда. Като единият може да се изстрелва и от хеликоптери. Това означава, че купените преди повече от 12 г. вертолети “Пантер” вече ще могат да се ползват като бойни, след като и те бяха купени без въоръжение, за да е по-ниска цената.

Търсените торпеда трябва да могат да поразяват цели на дълбочина поне 600 метра, което означава, че ще могат да се ползват и срещу подводници.

Сред спецификациите има и няколко за закупуване на снаряди за 35- и 76-милиметровите оръдия на новите кораби, за фалшиви цели за отклоняване на противокорабни ракети и за акустична защита срещу торпеда.

Още в началото на годината стана ясно, че министерството планира първо да пусне спецификациите, а след това и обществените поръчки, за да може сделките да се правят поетапно.

Това спестява тромавата процедура за одобрение на разходите от Народното събрание, както по закон трябва да се прави за всички сделки над 100 млн. лв. За тези под 50 млн. лв. пък не е нужно и одобрение на Министерския съвет, пише 24 часа.