Българите избират Европата, а кого ще изберат на предсрочен вот… ГЕРБ

Евроатлатическата ориентация на българите е категорична. В същото време намалява одобрението към работата на повечето лидери на парламентарно представените партии, но няма съществена промяна в подкрепата за дадена партия при един евентуален предстоящ вот.

Това показват резултати от национално регулярно проучване на "Екзакта Рисърч Груп", проведено в периода от 5 до 12 декември 2022 г. сред 1050 пълнолетни българи в 70 населени места в страната, пише "Труд".

71% от българите заявяват подкрепа за членството на страната ни в ЕС, а противниците са 22%. Най-високо одобрение за членството ни в ЕС e регистрираno сред образовани хора на възраст под 50 години, сред жители на градовете и сред избиратели на ДБ, на ГЕРБ, на ПП и на ДПС. Противници на членството ни в ЕС има най-често сред избирателите на „Възраждане” и на БСП.

57% от българите одобряват членството на страната ни в НАТО, а неодобрение изразяват 31%. По-често подкрепят членството ни в НАТО хора на възраст под 60 години, мъже, образовани и заможни българи, избиратели на ДБ, на ГЕРБ, и на ПП. Като противници на членството ни в НАТО се заявяват главно избиратели на Възраждане и на БСП.

Одобрението към членството на страната ни в НАТО остава непроменен дял през последните три години, а неодобрението през декември 2022 г. е с 4% повече спрямо декември 2019 г.

Неодобрението към повечето партийни лидери надхвърля 70%

През декември т.г. най-високи дялове на одобрение регистрираме за Бойко Борисов и за Стефан Янев. И двамата са одобрявани от по около 25% от българите, като неодобрението към Бойко Борисов е значително по-висок дял от това към Стефан Янев.

Следват Кирил Петков и Асен Василев, които имат съизмеримо одобрение сред по около една пета от българите, а неодобрението към тях леко надхвърля неодобрението към лидера на ГЕРБ.

Мустафа Карадайъ и Корнелия Нинова са одобрявани от по 15% от българите. К. Нинова е партийният лидер с най-високо неодобрение – 75%. М. Карадайъ пък е единственият лидер на парламентарна партия, чието одобрение леко нараства през месеците след парламентарния вот от 2 октомври т.г. до сега – с малко над 2%.

Одобрението към Христо Иванов през декември е близо 14%, а към Атанас Атанасов – 11,5%. Костадин Костадинов е одобряван от близо 13% от българите.

Чия е вината за липсата на редовен кабинет?

Според 27% от българите вината е на всички български политици и на депутатите, които, по думите на интервюираните, са безотговорни към проблемите на хората. 19% от участвалите в изследването виждат вина във всички политически лидери на парламентарни партии, които не успяват да преодолеят червените линии помежду си и не намират работещ политически формат за управление на страната.

Според 12% от българите вината е на всички български партии, независимо дали са представени в този парламент, или са останали извън него.

12% винят за политическата криза новите партии, като се отправят упреци най-често към ПП и към ИТН, както и персонално към техните лидери.

6% посочват като виновни за политическата криза ГЕРБ и Бойко Борисов.

3% отправят обвинения към Президента. Също толкова – 3% посочват, че виновни за създалата се политическа безизходица са негласуващите българи.

Едва според 1% вината е на външни фактори, които работят за политически хаос у нас.

Електоралните нагласи - без промяна

На 6.2% възлиза преднината на първата политическа сила – коалицията „ГЕРБ-СДС” (25,2%) пред втората – ПП (19%). Трети са ДПС (11,5%). При нови избори, подреждането между четвърто и шесто място ще е в резултат на силна конкуренция между БСП (10,2%), Възраждане (8,9%) и ДБ (7,4%).

В периода от 5 до 12 декември 2022 г. Екзакта Рисърч Груп проведе регулярно национално проучване като интервюира „лице в лице” 1050 пълнолетни българи в 70 населени места на страната.

Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основни социално демографски параметри. Изследването е реализирано със собствени средства в рамките на изследователската програма на Екзакта.