Парламентът прие на първо четене бюджет 2023

След дълъг дебат народните представители приеха проектобюджета за 2023 г. Това стана с гласовете на 156 депутати. Бюджетът беше подкрепен от ГЕРБ-СДС , ПП-ДБ и ДПС, а от БСП, "Възраждане" и ИТН гласуваха "против", предаде БГНЕС.

Народните представители приеха да се запази действащото данъчно облекчение за предоставяне на социални разходи в размер до 200 лв. месечно на наетите лица под формата на ваучери за храна, като се предвижда общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна да бъде увеличена от 1 млрд. лв. на 1,4 млрд. лв. И подкрепиха въвеждането на ваучери за храна на електронен носител от 1 януари 2024 г. Депутатите приеха и определения в проектобюджета 100% дивидент за държавата от държавните дружества и предприятия за 2023 г.

Депутатите приеха увеличение на разходите за персонал с 10% за структурите, които не са получили такова увеличение през 2022 г., и увеличение на основните месечни възнаграждения в структурите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“ към Министерството на правосъдието, като към вече осигурените 125 лв. през 2022 г., тази година са разчетени допълнителни 175 лв. в проектобюджета на министерството за 2023 г.

Беше прието средствата за предучилищното и училищното образование за 2023 г. да възлизат на 558,6 млн. лв., в т.ч. 465,0 млн. лв. за предвиденото нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната през 2023 г.

Депутатите приеха допълващ стандарт за месечна помощ за ученици, настанени по реда на Закона за закрила на детето в социални услуги за резидентна грижа, в размер на 38 лв., за което са осигурени допълнителни средства в размер на 1,7 млн. лв. за 3 717 ученици.

По отношение на социалната политика в проектобюджета депутатите приеха допълнителни разходи, а именно: 111,1 млн. лв. във връзка с определения нов размер от 504 лв. на линията на бедност за 2023 г.; 131,0 млн. лв. по Механизма лична помощ по Закона за личната помощ (ЗЛП), като е отчетен достигнатият обхват на ползвателите и личните асистенти, както и ефектът за възнагражденията на асистентите от промяната на МРЗ от 710 на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.; 50,1 млн. лв., като е отчетено поетапното нарастване на индивидуалните коефициенти на месечните помощи по Закона за социално подпомагане, като се отчита преминаването от сега действащия механизъм към обвързването на месечните социални помощи с линията на бедност, както и определеният нов размер от 504 лв. на линията на бедност за 2023 г.; 30,0 млн. лв. по Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) за обезпечаване в целогодишен размер увеличението от 01.04.2022 г. на доходния критерий от 410 лв. на 510 лв. за месечните семейни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст (чл. 7 от ЗСПД), както и диференцираното увеличаване на размера на този вид помощи; 2,5 млн. лв. за възнаграждения за професионалните приемни семейства по Закона за закрила на детето (ЗЗД) от промяната в размера на МРЗ от 710 на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.; 31,2 млн. лв. във връзка с въведената нова еднократна помощ за учениците от втори, трети, четвърти и пети клас без доходен тест, независимо от вида на училището по Закона за семейни помощи за деца за първия срок на учебната 2023/2024 г.

Народните представители приеха разходите за отбрана за 2023 г да възлизат на 1,88% от БВП. Освен това приеха средства за текущи разходи за осъществяване на дейността на съдебните институции да са в размер на 1 060,1 млн. лв., като увеличението спрямо 2022 г. е в размер на 148,6 млн. лв., в т.ч. за разходи за персонал – 146,1 млн. лв.

Депутатите решиха, че със законопроекта за държавния бюджет се дава възможност на Народното събрание да одобри разходи по централния бюджет за 2023 г., предвидени за изпълнение на конкретни политики в размер на 1 632,4 млн. лв. в областта на науката, образованието, здравеопазването, отбраната, спорта и младежките дейности, културата и изкуствата, външната политика и земеделието, съобщава БНР.