"Мяра": Ако изборите бяха през септември, осем партии влизат в парламента

Ако изборите бяха през септември, ГЕРБ-СДС щеше да получи 26,9%. 

ПП-ДБ – 13,9%, "Възраждане" – 13,7% и ДПС-Ново начало – 13,6% се движат в "пакет", като интригата за второто място става все по-оспорвана с укрепването на ДПС-НН в последните месеци, с известната ерозия при ПП-ДБ и с утвърждаване на позициите при "Възраждане". 

БСП получава 6,7%, а МЕЧ – 6,6%, което също показва интрига. ИТН е с 5,3%, а "Величие" – 4,5%. Алиансът за права и свободи трайно губи позиции и остава под "чертата" с 2,6%.

Това сочат данните от публикувано днес проучване на социологическа агенция "Мяра".

След началото на новия политически сезон правителството продължава да показва плавна ерозия в оценките. Народното събрание остава на трайно ниски нива на одобрение. Президентът запазва положително обществено отношение при някои колебания в стойностите през годината, отбелязват още от "Мяра".

Към средата на септември положителното отношение към правителството на Росен Желязков е 17,4% срещу 69,2% отрицателно. Останалите се колебаят.

Традиционно, Народното събрание остава една от най-нехаресваните държавни институции в България. Превърналите се в ежедневие междуличностни противоречия и преки политически сблъсъци вероятно изиграват своята допълнителна негативна роля. След началото на новия политически сезон парламентът събира 76,2% обществено неодобрение срещу само 14% одобрение. Останалите се колебаят.

След началото на новия политически сезон при президентската институция положителните оценки превишават отрицателните –  44,6% позитивни срещу 37,9% негативни. Останалите се колебаят. Това е в контраст с отношението към останалите институции в България. През годината имаше и колебания в оценките към президентската институция, например, около позицията на Румен Радев за еврото. 

Данните са от независимо изследване от редовната изследователската програма на социологическата агенция "Мяра". Изследването е проведено "лице в лице" с таблети между 4 и 12 септември 2025 г. сред 802 пълнолетни български граждани. Максималното стандартно отклонение е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души.